43. Кападокия, част първа.

 Казвам прескочихме, щото баси, с това нещо така се пътува :) Отделно, че за пореден път тръгнахме ей така, без “тетрадка”, без подхотовка, планове, трепетно очакване... Без дори да знаем, че ще ходим... Ми то това си е половината пътуване и какво остава... прескачане...

Дори не ни беше хрумнало, въпреки, че се чудехме как да оползотворим цели 11 дни, получени срещу три дни отпуск и три дни освобождаване от училище. То това важи за децата и жената. Моята работа е седем дни в седмицата и като я оставя на друг за повече от три дни започва да ми става шашаво. Да не говорим, че не се научих да стоя толкова време без да правя нищо и ме хваща нещо като гузност...  Не съм си у ред :)
На всичкото отгоре и финасите... Абе по-добре да се радваме на празното Софе... :)
Да де, ама се оказа, че младежи от друг край на България за пореден път са се подготвяли много време за пътуване. Теоретично подготовка, кемпера им е на преклонна възраст, ама прави едни преходи без никакво колебание и е винаги готов... Мен би ме било страх. Ама може и до мен да си опира. Аз си карам чудото на 8 години и при всяко превключване си мисля как се скъса жило на скоростите... Примерно. Което не пречи да тръгваме на 3000+ километра извън ЕС с финаси, като да обираме стотинките от таблото, за да стигне нафтата до вкъщи... :)  
Та тези ми ти младежи подготвяли Кападокия! Кой да се сети, нищо, че не сме спрели да го мислим това място! На всичкото отгоре финансово живота в Турция си е като тук, където също ще ядем и пием, остават нафтата и балоните.
Дето му се вика, как да не прескочи човек :)
Всичко прекрасно, ама нали това е ей сега, та едни задгранични паспорти трябваше да се направят с бърза поръчка. Някой се сети да погледне застраховката на буса.. Вътре пак е строителна площадка, със зимни гуми съм, а нямам летни... То в тая Турция хич не ми върви на гуми. Предния път отидохме на там с летни гуми и затънахме в снега, сега отиваме на жега, а сме със зимни отпред...
Бе да си седим у Софето, викам аз... :)

Както и да е. Паспортите станаха за три дни, застраховката за 15 минути, Стоян, известен кастенвагенист от Бургас, продаде едни гуми и джанти, за което май после съжали :) В четвъртък, послевдния работен ден преди Разпети петък, когато нормалните хора вече са тръгнали, аз съм на работа. Нейде до 3. В интерес на истината, 3-4 часа преди това, преглеждайки оборота, разбрах, че наистина ще тръгнем. За пари говоря :)  До последно нищо не се знаеше, подготовката беше само принципна. Но това е поредното доказателство, че се иска основно желание, после време, а парите са по теорията на Айнщайн. За относителността. В ранни зори към обяд сме пак в Метро (явно преди 44 години пъпа ми е хвърлен в Метро) и пак по него време подминаваме околовръстното. Трафика въобще не предразполага към прескачане до някъде, а до влачене, а ние сме тръгнали и по заобиколен маршрут, защото котката каза, че не иска да пътува с нас, та и на нея трябваше да осигурим ваканция при бабите. А и Лесово е по-подходящия пункт за нередовни и закононарушаващи като нас. Някой ден ще се разходя до този заветен Технотест, но спешност засега не изпитвам. Та подминаваме ние околовръстното и скоростта пада до заветната пешеходна. В цели три ленти. Подминахме първата катастрофа, но движението никак не се задвижи...

Подминава обяд, чакат ни 300 километра до Сливен, след това надолу към границата. По план трябва да спим нейде в Азия, след Истанбул. Около 800 километра. Нещата въобще не изглеждат като да се случат... 

Сещам се аз, че стане ли нещо на магистрала, си отвисяваш докато отворят движението. По другите пътища чукваш обратния мигач и се изхлузваш през селата. Първа отбивка и с десен мигач към Елин Пелин и подбалканския път.

Бързо открих, че имам много съмишленици и явно идеята ми е вярна.

Твърде много съмишленици...

Къде отиват всички! Дано не е към Кападокия!

Както и да е, нататък поне се движехме. С изключение на един участък от преди Сопот до след Карлово, където се оказа, че правят кръгово кръстовище... 

Нещата взеха да се проточват и всеки се спасяваше по единично... :)

...Като аз бях най-добре. Имам си кой да ме вози и, поради това, че е ден първи, чисти чорапи :)

Това с чорапите си има предистория. Едно пътуване с кола до Прага и обратно, със спане във същата по пътя :) В един кемпер форум точно тази история, която сега разказвам доведе до душевен катарзис лабилно човече, с големи размери и претенции. И тъй като съм си долен, цялата работа свърши с изгонване на много хора от форума, основно създалите го такъв, какъвто е, разтурване на приятелства, в последствие изгонване и на гореспоменатия и пълен упадък на форума. А можеше просто да не се ебават с мен по толкова невъзпитан и елементарен начин... Ама то белото не прощава...

Та покрай отклоненията, лирични и не толкова, 5-6 часа по-късно бяхме оставили котката и хванали пътя към границата. Нейде по трасето мернах инфо за срив в компютрите на граничните пунктове, приключил нейде когато сме тръгвали от Софето, та не се притеснявах за опашки.
Четири часа. От прекрасен слънчев следобед до абсолютна тъмница. Леко абстрактно стана в един момент. Все едно с тези хора, на опашката,  сме живели цял един живот.

За довършек се оказа, че единия ми фар е свършил. Разбрах го след последното гише, защото минавам границата с изгасени фарове. Предполагам въобще не е приятно на работещите там да им светят постоянно в очите. Винаги имам крушки, много готино гъбаркане с ченгетата става, като ме спрат през деня заради фар и докато ми проверят документите той вече е оправен  Ама този път нито една. Дори не знаех какви са. Бърз преход до Одрин с незаконен кемпер, несветещ фар и превишена скорост, бърза покупка и смяна на крушка на някаква бензиностанция и сме зад Марги аутлет, вместо след Истанбул за спане.
Сутринта отворих половин око, събуден от суматохата наоколо и се втренчих неразбиращо какво точно виждам. Та така поне 5 секунди 

А раздвижването беше защото точно зад нас, през улицата, е съботния пазар. Ако ви трябват завивки и чаршафи, е те там са :) 

Нас ни чакат към 900 км, според Гугъл около 13 часа, за да понасмогнем с графика. Не, че имаме такъв, но айде да не живеем по магистралите :) Всъщност стигнахме за 12 с общо 2,5 часа спиране и лутане. Друго си е с бус и с леееееко превишаване на разрешената скорост :)

До Истанбул ясно, скучна магистрала, която рязко стана тегава, когато лентите от 3 станаха 2. Чували сме за истанбулския трафик, но чухме и за новия мост на изток. Магистралата до там не беше готова изцяло, но каква магистрала!!! 4, наместа 6 ленти... Моста е скъп на фона на останалите такси. 

С още малко лутане и невъзможни обратни завои (казвал ли съм какво мисля за Гугъл мапс и способностите на това чудо да навигира?) се добрахме до едно планираните за нощувка местенца. Нощувката, която направихме в Одрин :) Сега се отбихме само за почивка и хапване. 40.781017, 29.626720

Попаднахме на точното място. Приятна градинка с безброй скари и хора, излезли на пикник. Национален спорт си е :) Става и за нощувка. Ние няма да печем нищо, чакат ни още 500 км, а денят напредва с бързи темпове. 

Връщането на магистралата, която е на 30-4- метра от нас беше точно толкова трудно, колкото и стигането до мястото. Брега е много стръмен, минава се през градче, предградия или каквото там се точи на опашката на Истанбул в продължение на стотина километра. 

Пътят до Анкара ми е мазало. Магистрала, магистрала, магистрала... Натоварен трафик, особено по баира преди тунела... Мислех да го изкарам на пета, но един камион излезе за изпреварване в средна лента и ме затвориха зад него, та свалих и на трета... Странно, красиво... Преди Анкара отбиха целия трафик на огромен паркинг и проверяваха документите на абсолютно всички. Поне сто човечета с автомати... Ердоган тъкмо беше загубил изборите в трите големи града...  В момента, в който извадиме паспортите пощуряха. Те на турски, аз на български, отваряй, кучета, нещо ми крещи единия, аз си му плещя на български... Не се разбрахме, продължихме, ама, честно казано, имаше момент, в който ми се понадигна адреналина... 18 годишни пишлемета, най-вероятно наборни войничета...
Пустош, баири, езера... Децата започнаха да пощуряват... Не знам дали ви харесва да пътувате в Европа, сигурно със самолети го правите, но такива дестинации, на изток,  трябва да се опитат с кола... 

Край Анкара минахме вече по тъмно с мръсна газ. Нямаше свършване това нещо. Някакви спомени, е май към 50 километра се обикаля около града... Една третинка от обиколката му. В началото пуснах някаква тъпа реплика, че е като Софето кажи речи... После се оказа, че хълмовете крият същината и ахнах. На връщане разбрахме, че и тогава нищичко не сме видели  Километри напред се виждаше осветено езеро и още по-осветен бряг, после минахме по същия този бряг, където кипеше живот, а на нас ни остават още 110 километра, само 110 километра и вече сме на стандартния първокласен път с две ленти в посока... Трафик, тъмница... Навигацията показваше, че вече сме край езеро, но нищичко не се виждаше. Изведнъж ярко осветен паркинг, десен, две маневри, баня и сме в леглата. 900 километра за под 12 часа с лутането и спирките. Десния ми крак още стоеше на педала на газта или някъде другаде, но заспах и без него...