12. Буса започва да не е бус. Не правете каквото правя аз! VAN CONVERSION #5

 НЕЩО ВАЖНО, преди да продължа! Кемпер не се прави така! Ние не можем да не пътуваме и всичко, което правя е в объркан ред, разхвърляно, понякога по няколко пъти, само и само винаги и във всеки момент да можем да отидем някъде. Не сме от лигльовците, които не мърдат, докато не са готови. Изискванията са ни малки и не ни трябва много, за да се насладим на пътя. Затова и няма предварителен план какво и как ще се прави. Оставяме се на ползването да определи оптималния вариант. Правя нещо и нямам идея каква ще е следващата стъпка. Правя експерименти с материали. Няма време, няма и пари и всичко става с много компромиси. Понякога ми се иска да разглобя всичко и да започна отново. Ако сега правя бус, докато имам този, надали ще има много общи неща като материали и техника. Та може и да ви се стори странно какво се случва, но си има обяснение :)

Още нещо важно-гоня максимално ниско тегло. Много от нещата, копито съм направил или не съм се водят от това. На Технотест се оказа, че съм постигнал 2650 килограма без горива и вода, посудата, външните столове и маса... Което е много добре за пълноразмерен бус в който липсва само газова фурна от благините. 

Август месец е и имаме основна цел-да отидем на море. Ръкавите са запретнати и се започва с първото-пода. Под него няма да има никакви комуникации, та лесна работа :) Заради височината ми пода трябва да е тънък, за да мога да ходя прав, но и топъл, защото иде зима :)

Първо мушнах акумулаторчето, от което идва тока за инструментите под предната седалка, за да не ми се мотае в работната зона.

През това време ми подариха и малка мивка. Кога ли ще стигна до нея... Бачка се много и дълго, напредъка е бавен...

 Скарата на пода е от 10 мм летви, залепени с полиуретан към пода. Според покритието, което планирате отгоре, се определя и гъстотата и. По разредени летви, пода може да е мек, по-нагъсто се влошава изолацията. 

Върху летвите същата битумна лента, дебела 3 мм. Защо? Не знам. Имах я, антивибрационна е... Голямо рязане на лентички и лепене падна...

Между летвите трябва да се сложи изолация, разбира се :) Някои правят и запечатване, ако се наводнят да не влезе вода... Моето мнение е, че не стои въпроса дали ще се наводниш, а кога. Другото, което мисля е, че водата винаги намира начин да проникне. И, че е по-добре да и дадеш шанс и да излезе. 

Материали различни. Експандиран полистирол, екструдиран полистирол, вата, микропореста гума, PIR и PUR... Последните две са много малък коефициент на топлопренасяне и са твърди като XPS, което означава, че носят тежестта на пода и скарата може и да е по-рядка. Проблема с тези материали е, че не мисля, че имат добър коефициент на звукоизолация. Няма данни, което означава, че не са предвидени въобще за такава функция. Да, ама аз търся и това, все пак ще се живее вътре и не искам да се будя, защото някой е пръднал в съседния кемпер, който, знаем, не е звукоизолиран, защото масово фабричните бънгала се правят със стиропор. Това същото, както и ватата, поемат водата и спират да изолират. Стиропора и се разрушава от водата. Микропорестата гума е със затворена структура, сиреч не се накисва, има добър коефициент на поглъщане на звука. Решението е ясно. 

С дебелините, с които разполагах, сложих два слоя, общо 15 мм. 

Отгоре... Масово се използва шперплат, който е прекрасен материал. Отгоре балатум, ламиниран паркет... Желанието ни бе за естествено усещане, топлина и да е леко. Определено горните неща тежат много и са много изкуствени. Реших да експирементирам с чамово дюшеме. Първата и най-голяма грешка, която допуснах и заради която някой ден ще разглобя целия кемпер.

Не, идеята си беше прекрасна, изпълнението като за първи опит беше прилично. Сега си имаме тънък, но неогъващ се, лек и топъл под. И в най-големия студ стъпваме боси по него. 

Голямо подбиране и напасване на дъските, накрая не ми стигнаха, та използвах парчета от стария шперплат, но в багажника, където и без това ще има балатум отгоре. Има леки фуги, но материала ме разочарова и не се получи съвсем без тях...

За цели три дни. След това материала се изметна. Зяпнаха фуги по 5 мм, а вълните бяха като от перфектната буря. Ужас! И това беше първия и последен шанс за поправка на концепцията, който аз отхвърлих...

Започна голямото стъргане, псуване, стъргане, плюене на прахоляк, наврял се и в гъза, търкане, псуване... 

Мамка му, струваше си, в сравнение с всичките изкуствени боклуци! За известно време, но за това нататък...

Междувременно един бойлер се озова на мястото си. Нали си го имах останал от караваната. За разлика от монтажа в караваната, направен от известен майстор, на буса легна, заспа и забравих, че има червена лампичка на управлението. Плана е бойлер, резервоар и помпа да са максимално близо. 

Стария шперплат продължава да върши работа, този път за фланец, който да обере разстоянието между ламарината и пластмасовата кора. Намазан с полиуретан, че между тях си влиза вода. 

Тъй като всичко се прави едновременно, започнах и с байзването на дщчемето, избор на масла за дърво... Бюджетни. После си харесах друго, но сега с тези. Винаги работя с байц, а окончателното покритие е безцветно. Този път, заради усещането на истинско голо дърво, реших пода да е намазан с масло. 

Първи очертания и на леглото. Което правих общо три пъти :) Обикновено леглото се прави високо и отдолу остава голям багажник. Но ние сме на два етажа, а аз съм и висок, легнал съм дълъг, та падна ниско. Така остава и място под гредата за краката и главата ми. Там е най-широката част на буса. 

Купихме и резервоар, от най-простите и евтини. При купуването внимавайте, при производствато се получават дупчици по гърловината, под капачката. Някой не е смятал, пести се материал... :) За тези пари си струва ровенето :) Височината на леглото определи и обема му. 4 сантиметра не стигнаха да е 200 литра, вместо 100.

Виждам, че съм започнал да лепя битумните лентия. Никога не  пропускайте! Никога! Това чудо променя резонансната честота на ламарината и не се замества от каквато и да е следваща изолация, залепена по какъвто и да е начин. Не говорим само за дрънкането на ламарината в движение, а и за неща, като дъжда. Не е необходимо да се покрива цялата ламарина, тежи и е скъпо. Досадно е за лепене, иска топло време или пистолет за горещ въздух. Но е безценно... Виждали сте го на дъното на металните мивки. Защо ли е там :) Аз в началото се колебаех за смисъла, докато не сложих на задните врати и ги затворих...  Това е първата и най важна крачка към изолирането на буса.

До тук засега. Лятото свършва, време е да приберем децата от бабите и да се гласим за море. Може и с колата да ги вземем, но ще направим първи тест на свършеното досега и ще запознаем децата с новата къща. Още са в неведение, с нетърпение искам да им видя очите :) Изчистихме, подредихме, килимчета... Като за най-важните гости :)