9. Набързо из северозапада. От Плевен чак до кораба Радецки...
След което се гмурнахме в дунавската равнина, която обожавам от източната до западната граница. Някои стартираха с крафтърщини, възползвайки се от грешния час на таблото на буса, сиреч още в дванайсе без петнайсе, вместо в нормалното време след дванайсе на обяд. Но аз пък нямах нищо против да шофирам по онези места :) На всичкото отгоре точно в момента Буги Барабата пее "...аз съм шофьор, пък баща ти е шеф..."
Значи, знам, че това не е като онези разкази за места, за които не мога да разкажа нищо. Италия, Швейцария, Испания, Норвегия, Турция... А, за Турция имам доста материал вече, нищо, че никога няма да стигне... :) Но пък ако човек не може да се наслади на това, което е под гъза му, какъв ще го дири по-далече... Да, знам, че има много по-хубави места и неща, но наистина вярвам, че ако човек не умее да види улицата, по която върви ежедневно, няма никакъв шанс да се зарадва истински и на което и да е друго място. Израснах, влачен от нашите из цяла България. Във времената, в които нямахме кола, нямаше и автобуси. Запаметяваш разписанието на БДЖто и оставяш всичко в техни ръце :) Гарите и влаковете ми бяха втори дом. Не винаги съм бил доволен и съм разбирал защо трябва да сме там, където сме. Хлапе на никакви годинки. Нашите деца си мислят същото. Предполагам, че нашите са се опитвали да съчетаят и с неща, които биха ми харесали. Ние се опитваме да правим същото... Живота се повтаря :) Радвам се, че моите са двама на малка разлика във възрастта. С брат ми имаме седем години разлика и аз си израснах сам и в тези обиколки бях сам. Нашите диванета винаги намират какво да правят заедно :) Дори и из северозападна България :) И ние със жената се справяме :)
За пътищата в серозападна България нищо лошо не мога да кажа. Щом са платени би трябвало да са добри. Абе едни 90-100 се поддържат. Но не бих го причинил на истински кемпер. Дори и ние в един момент спряхме, за да си събираме карантиите. Имат и още едно положително качество. Отразяват се добре на ползващите ги. Отварят им чакрите за неща, разчупващи скучните поведенчески клишета, при които и двайсе годишни изглеждат като пенсионирани счетоводители.
Сега, на моята скъпа, напълно потопила се и обсебена от атмосферата на региона, не и е ясно, че тази изолация ще ни трябва и за другата зима, но няма и да разбере. Имам достатъчно запаси за допълване, защото децата са като урагана Катрина. Най-невинното е някой да ми обяснява, че не си играе с изолацията, като точно в този момент пръста му сръчно разширява някоя несъществуваща до скоро дупка... Вече знам, че вътрешната облицовка ще трябва да е с поне два реда арматура. Всъщност посоката е именно Козлодуй, където се надявам да почерпя опит от конструкцията на реакторите.
Отново сме в ръцете на гугълската навигация и бързо разбираме, че след Кнежа е трябвало да продължим, но не в гугълската посока. На картата има едни пътища в жълто и едни, по-тънки, в бяло. В северозападна България повечето жълти не са препоръчителни за ползване. Което не означава, че белите са. Всъщност от Гугъл мапс има и ползи. Някъде около Кнежа детето изтърси, че сме близо до онова място с колите. Дори не съм предполагал, че е имал представа що е то Лазарово и къде се намира, нито, че ползва телефона за такива неща, а не за игри. За разлика от него аз се сдобих с някаква приблизителна ориентация едва когато покрай нас прелетя АЕЦа. Пейзажа около който не напомня и бегло пейзажа в района на Мариците примерно. Спорно нещо е АЕЦа и всички свързани с това проекти от миналото, та до неизвестното бъдеще. на мен мнаването от там си ми донесе особена тръпка. Разбира се не пропуснахме да обсъдим и апокалиптична сцена, случваща се точно когато сме там... Човек се разглезва, живеейки далече от такива места...
Въпреки, че АЕЦ си е привлекателен, нашата цел е в другия край на града. Към нея има табели, но и улица в ремонт, та всичките зиг и заг водят пак до пътя, който е направо ипо който не искате да минавате и с каруца. От него пък има отклонение обратно къмДунава и това е единствената му положителна черта. Това отклонение свършва с Тобразно кръстовище, преди което се мъдри легнал полицай, който с лекота може да изхвърли всяко сбъркало да мине от там ауто отвъд знака СТОП. Като цяло легналите полицаи в региона са доста настървени и не приемат ни рушвет, ни липса на внимание.
Кто цяло картината там си е доста апокалиптична. Години след, разруха, а растенията обсебват всичко... АЕЦ бе
Вече плашат децата и с такива работи, а Торбалан е в пенсия... До Радецки се стига през парк Христо Ботев. Приятно място, заслужаващо една нощувка. Има си всичко, от кръчма, до беседки, барбекюта, вода, по-диви местенца досами водата... Само за евротабели не се загледах 
Та така. Изтекли разрешителни, нужда от ремонт... Нейде на есен... За сметка на това може да се удари камбаната. Което е задължително. Не за друго, а защото е готино.
Следваща цел Видин, с кратко отбиване в Лом, за да проверим профилактично дали до крайречния парк става за спане. Става, но преди това се откриват едни гледки към безкрайни влашки полета отвъд Дунава...
Коментари
Публикуване на коментар