Рибарица. Любимо местенце още от мотосъбора, на който бяхме преди 17-18 години със жълтия звер... Но това е друга история и друг път, а сега се полюляхме съвсем по морски по последния открит участък от Магистралата Му, който си друса още от преди откриването, но тогва не го знаехме, защото не беше открит и нас не ни пускаха, само Жипката Му. Освен ако нещо асфалта не се е развълнувал от откриването и прерязването на лентичката... Не знам, не ми е позната психиката на асфалта, само в някаква степен на главния асфалтьор...
След кръстовището за Тетевен пътят се вие покрай една тъжна река и едно още по-тъжно поле, после нещата рязко се подобряват. Но предпочитам подхода от изток. То и там има едни приключения с каравана... Май ще ни отстрелят следващия път :) Ония села, между Троян и Шипково изглеждат нормални. Що ли е то местен в Шипково и Рибарица? Наблюдавам и софиенци, като се заседят два дни там и те стават месни. Вече знаят съседните две преки и пътя до кървавото кладенче, та като се запридвижват такива като нас, събираме цялата неприязън към навлеците. И тъй като не се задържаме два дни така и не ставаме месни :)
Пристигаме ние, да видим, тук ще намерим ли смъртоносната зараза, която не успяхме да открием на празнуването, с което толкова ни плашеха. Прекрасен слънчев ден, но зимна Костина ни изненада. Там слънце късно, за малко и не успява да се стопли... Но цветовете на следобеда, които докара Lightroom, инсталиран на iPhon4eto... :)

Резултатът бе, че в три вече си бяхме в кемпи, аз се забавлявах с допълнителна изолация на предното стъкло, пиейки си ментата с фантата. В 16:30 вече бехме много напред с материала, заедно, защото си е друго да имаш вярна съпруга до себе си, която да ти казва наздраве и да си доливате взаимно... Децата се бяха загубили нейде в HBO GO срещу само 32 гигабайта по последна справка :)
Още малко продуктово позициониране, бирата е Малката Виена на крафт пивоварна Дунав. Виж първата статия, ако неправилно си я пропуснал :)
Изгледахме и Жокера. На 4,5" телефон, което си бе живо мърсуване с шедьовър и самите нас! Още ме държи филма, представям си, ако го бях гледал на кино! Обожавам усещането, с което ме врълита реалността при излизането от киносалон след някой добър филм. Ако оцелея да не ме сгази нещо започва пробуждането, с леко виене на свят и премрежен от дневната светлина поглед. Връхлитат шумове и досадни в ежедневието си хора, после осъзнаването, че и аз съм отново там, в същото това ежедневие... Та как човек да не се опитва всячески да си го направи възможно най като на кино :) Чак бар и кемпер си спретва :)
Дълга вечер, захапала още от ранния следобед, а към осем се поопънах, само да обработя няколко снимки...
Сутринта всико навън беше сковано в нещо бяло. А, да, лед!
В кемпи топло и уютно, някой с дънки и черни чорапи прави кафенце, но аз беж навън, че бащините задължения повеляват да полетя с дрона на детето.
Е така си беше и отгоре, бяло и студено. Кафенцето звучи по-добре :)
Доста по-късно, нейде към единайсе, единайсе и нещо, Райчо вече пълзеше към соларите...
Допълзя. Когато вече трябваше да тръгваме. А напече толкова приятно... В едно такова утро, пак тук, на абсолютно същото място, но лятото, Нелката влезе в кемпера за второ кафе и се върна с две половин литрови чаши с газирани неща вътре. Едното зелено, другото бозаво... Казах вече, не жена, съкровище в женски форми :)
А мен вече ме заразпитваха кога ще съм в бара...
За много години!
Коментари
Публикуване на коментар