4. За кастенвагенизъма, или неизбежните неща в живота. VAN CONVERSION #1
Смейте се на заглавието, но това е болест, истинска, болезнена, скъпа, приятна, божествена, ужасна, нелечима, засилваща се, с щастливо протичане и евентуален, но малко вероятен край. Заразява цялото семейство, ако някой остане незаразен се мъчи, за разлика от заразените. Не, кастенвагенизъма не е като кемперджийството и караванинга. Или те хваща от тях, или те пуска и отиваш към тях,
За да ти се случи това, което ще последва надолу, трябва да си истински болен. Иначе има магазини за кемпери и каравани, автокъщи, приятели с кемпери и каравани, палатки, бунгала, ол инклузив... Все по-добри варианти от пътя до сериозното заразяване, останал неизминат.
Не ме слушайте, аз съм от тежко болните, затова говоря малко несвързано :)
С Нелката сме от хората, които веднага след осъзнаването на основни принципи и още по-основни безпринципни положения и аспекти на живота, се гмурнахме в палаткинга. Всъщност в началото нямаше палатка, освен един път една брезентова, в две торби, всяка искаща отделно МПС за превозването и, но това е друга история. Къмпинг Юг, море, жени, '90те... То така ми тръгна и в казармата, нашата рота разпъваше щаба на Трета армия в полеви условия, а старшинката Зарков беше такова нещо, че сгъвахме и десантчиците, които бяха в същия двор, по скоростно разпъване на палатки от всякакъв размер и форма. Че на него най-безобидно му беше изпълнението с дървото. Което отричам да е измислил сам, но що да не... Под потна фуражка все нещо се мъти...
-Виждате ли онова дърво?
Някакво дърво на половин километър...
-Тъй вярно, гуспн старшина!
-Не това бе! Онова!
Нещо се мержелее през няколко ниви, може и дърво да е, щом казва старшинката...
-Тъй вярно, гуспн старшина!
-Бегом марш да го видите отблизо!
Отдалечаваме се с мисълта, че все ще се оцелее някак, първо на спринт, след 2-3 ниви ще походим...
-Три пъти! ни настига дори не от далечината, защото тъкмо сме тръгнали...
Та така за старшинката Зарков и палатките...
Да се върнем на нас... В началото беше квото има, някой найлон, появи се спален чувал, някое одеалце... То колко ли да се събере и на мотора. Ама като се счупи един ден мотора открихме и стопа, а там съвсем колко ли се събира... После, 2003, на път за последния ни мотосъбор на къмпинг Луна, минахме през Краставицата в Бургас и си купихме първата еднослойка... Тя започна добре. Заразпъвахме я на бетона пред магазина, че бях чувал, че трябва да се проверят ципове и едно друго, а продавача ни предупреди да отидем на поляната, че ако настъпим някоя рейка ще се сцепи. Рейката. Да бе! Е сцепи се. После я разпънахме на събора, влязохме за сефте, усещането от първа собствена палатка е невероятно, не би го усетил дори новодомец в софийски апартамент с 30 годишна ипотека! Запалихме по цигара, такива бяха времената, че се пушеше и на сън, аз си опънах един път здраво и издишвайки разперих ръце назад и настрани в израз на неподправено и огромно удоволствие... Ми цигарата излезе отвън... Първа дупка, кво му търсиш... После се ъпгрейдвахме, найлон от железарията, Ванго, едно такова схлупено нещо, но готино, минахме през една Салева, която си пазим и стигнахме до две деца, от пеленачета по дивотиите, палатка, 6,5 на 2,3 на 2,05 метра, газова хладилна ракла, сгъваема "кухня" от Декатлон, дюшеци, каяк, колелета, скара и каквото още се сетите от панаира, толкова голям, че с вана на границата задължително ни отбиваха. Бе я да покажа за кво иде реч :)
Коментари
Публикуване на коментар