4. За кастенвагенизъма, или неизбежните неща в живота. VAN CONVERSION #1

 Смейте се на заглавието, но това е болест, истинска, болезнена, скъпа, приятна, божествена, ужасна, нелечима, засилваща се, с щастливо протичане и евентуален, но малко вероятен край. Заразява цялото семейство, ако някой остане незаразен се мъчи, за разлика от заразените. Не, кастенвагенизъма не е като кемперджийството и караванинга. Или те хваща от тях, или те пуска и отиваш към тях, 

За да ти се случи това, което ще последва надолу, трябва да си истински болен. Иначе има магазини за кемпери и каравани, автокъщи, приятели с кемпери и каравани, палатки, бунгала, ол инклузив... Все по-добри варианти от пътя до сериозното заразяване, останал неизминат. 

Не ме слушайте, аз съм от тежко болните, затова говоря малко несвързано :)

С Нелката сме от хората, които веднага след осъзнаването на основни принципи и още по-основни безпринципни положения и аспекти на живота, се гмурнахме в палаткинга. Всъщност в началото нямаше палатка, освен един път една брезентова, в две торби, всяка искаща отделно МПС за превозването и, но това е друга история. Къмпинг Юг, море, жени, '90те... То така ми тръгна и в казармата, нашата рота разпъваше щаба на Трета армия в полеви условия, а старшинката Зарков беше такова нещо, че сгъвахме и десантчиците, които бяха в същия двор, по скоростно разпъване на палатки от всякакъв размер и форма. Че на него най-безобидно му беше изпълнението с дървото. Което отричам да е измислил сам, но що да не... Под потна фуражка все нещо се мъти...

-Виждате ли онова дърво?

Някакво дърво на половин километър...

-Тъй вярно, гуспн старшина!

-Не това бе! Онова!

Нещо се мержелее през няколко ниви, може и дърво да е, щом казва старшинката...

-Тъй вярно, гуспн старшина!

-Бегом марш да го видите отблизо!

Отдалечаваме се с мисълта, че все ще се оцелее някак, първо на спринт, след 2-3 ниви ще походим...

-Три пъти! ни настига дори не от далечината, защото тъкмо сме тръгнали...

Та така за старшинката Зарков и палатките...

Да се върнем на нас... В началото беше квото има, някой найлон, появи се спален чувал, някое одеалце... То колко ли да се събере и на мотора. Ама като се счупи един ден мотора открихме и стопа, а там съвсем колко ли се събира... После, 2003, на път за последния ни мотосъбор на къмпинг Луна, минахме през Краставицата в Бургас и си купихме първата еднослойка... Тя започна добре. Заразпъвахме я на бетона пред магазина, че бях чувал, че трябва да се проверят ципове и едно друго, а продавача ни предупреди да отидем на поляната, че ако настъпим някоя рейка ще се сцепи. Рейката. Да бе! Е сцепи се. После я разпънахме на събора, влязохме за сефте, усещането от първа собствена палатка е невероятно, не би го усетил дори новодомец в софийски апартамент с 30 годишна ипотека! Запалихме по цигара, такива бяха времената, че се пушеше и на сън, аз си опънах един път здраво и издишвайки разперих ръце назад и настрани в израз на неподправено и огромно удоволствие... Ми цигарата излезе отвън... Първа дупка, кво му търсиш... После се ъпгрейдвахме, найлон от железарията, Ванго, едно такова схлупено нещо, но готино, минахме през една Салева, която си пазим и стигнахме до две деца, от пеленачета по дивотиите, палатка, 6,5 на 2,3 на 2,05 метра, газова хладилна ракла, сгъваема "кухня" от Декатлон, дюшеци, каяк, колелета, скара и каквото още се сетите от панаира, толкова голям, че с вана на границата задължително ни отбиваха. Бе я да покажа за кво иде реч :)

Очевидно се бяхме отдалечили от същността си и това започна да се усеща. Нещата започнаха да се случват трудно и с не толкова ентусиазъм...
Сега, има няколко къмпинг типажа. Ние не сме от тях :) Ние никога няма да се опънем за три месеца на Иракли или Дерето и да сме голямата работа, че децата ни растат на палатка на плажа. Кой, за Бога иска да кисне по цяло лято и всяко лято на едно и също място!!! Не сме от тези, които ще опънат каравана за цяло лято на някой гръцки къмпинг, или, опазил Господ, на Градина. Тия на Градина са друга тема, прекалено утаечна за мен. Ние рядко правим три четири дни на излизане, още по-рядко до седем. И има безумно много места за обикаляне, за които не стигат животи. А отпуски, училище, бара ме иска постоянно в него, на въпреки на клиентите :)
Кастенвагенизъма е като палаткинга. Минимилизъм. малко, в сравнение с истинските кемпери и каравани пространство. Основното му предимство пред палатките е мобилността и възможността да се ползва целогодишно. Но това още не го знаехме. След септемврийското море стоварихме багажа в коридора след обичайните седем курса с асансьора, аз седнах на компа и отворих мобилето. О, оптимизъм на наивника новобранец! :) След месец и с малко повече от очакваните пари се сдобихме с малка, сладка, вехта караванка, с която да тестваме какво се случва и от какво имаме нужда. И която да можем да продадем бързо, без загуба. След 11000 километра и 90 нощувки за година и малко беше ясно, че не сме за каравана :) Всъщност вече бяхме усетили симптомите на кастенвагенизъма и след серия знакови събития в рамките на един уикенд се разболяхме тежко и мъчително :) Нахилен съм, да :) Хората имат две мечти-бар на плажа и бус, направен на кемпер. Яко менстрийм, затова и на 99,99 процента от хората не им се получава да е повече от мечта. Ние бяхме изпълнили едната, имахме бар, пък ако ще и да не е на плажа. Прекрасен бар с прекрасни клиенти и атмосфера. Сега щяхме, несъмнено и неминуемо, да изпълним и втората. 
Е, няколко проблема, основния финансов. Мислехме, че има ли пари лесно ще се намери бус... Залитахме по истински кемпери, сега и веднага, но за финасите, които можеше да изровим щяхме да вземем нещо не само неподходящо за нас, но и с много проблеми... Лятото беше пълен сюреализъм! 2200 километра из страната, всеки уикенд вместо на хубави места, ние обикаляхме по автокъщи, дворове, фирми... Върха беше София-Враца-Ямбол-София... И Разград не беше за изпускане :)  Продадохме караваната и се почувствахме съвсем безпризорни... От май до август, когато най-после паркирахме нещо на паркинга, на мястото на караванката :) Техническите детайли в следващата част, че то тук много текст се навъди! :) Надали някой ще го прочете :)
Абе, по клиповете на такава тематика толкова ли плещят? Аз се изморих да пиша!



















Коментари