34. Крапец. Второ море с кемпер, вече на диво.

Тъй като сме от, цитирам, “глупаците, простаците, нахалните, киселяците, безотговорниците”, а не от “умните и интелигентните” от елита, решихме вместо да се крием като мишоци в Гърция, или пък да се набием в някой къмпинг, пълен със същите тези умни интелектуалци, да прескочим до станалия вече любим плаж на Крапец. Пъповете ни са хвърлени на юг, ама на юг човек може да изкара 2-3 вечери в Синеморец, като да опита половината меню на Хоризонта и да попсува хипстърията на Кораба и май друго не остана. Е, ако човек е много зле може да се заблуди, че Якото Място е баси якото място, ако е още по-зле може и на Градина да се опъне... Не знам, не е в сферата на компетентността ми. Нали съм си глупак... Та преди време открихме севера. За първи път от години се почувствах като на Иракли (броя го за Юг него :) ) Безвремие, боси крака в прахоляка по пътя, останалия свят не съществува. Само прибоя, вятъра, русалките... Разликата е, че тази година вече е по-забранено, но ние си оставаме в онова състояние, в което умниците енентелегенти не могат да попаднат и още не ни е до забрани. Състояние, което никой къмпинг не може да позволи. Ей, Богу, готов съм да живея като глупак, простак, нахален, киселяк, безотговорен. Но без бастун в анала, без егото да не се събира в тиквата ми, въпреки, че в нея няма друго, освен его.

Всичко това по повод протестите от предната тема, през 2019... И разни разправии по кемперските форуми... Протести, минали с шепа хора, докато цялата, иначе касаеща я проблема общност си поркаше на 100 метра в градинката на Народния... Щото всички са много активни, отговорни и будни и винаги могат да си преместят бирите на жълтите павета, ама ако им кажат. По правилния начин. Иначе си седят заспали. И са много голяма работа някои на Иракли, други на Дерето, по-смотаните на Градина... Като им забранят Дерето и Иракли дори няма да забележат, всичките ще се преместят на Градина. Какво е Градина ли? Слънчака за по-имащите се за не прости и селяни... Нищо, че е пълно с прости селяни, застаряващи на 35 батки с татуси и начеващи паласки, джукестите им кифлочи и софиянските парти пипъл, дето от софийската свинщина се местят в същата, ама с пясък в задниците. Занййш ли колко яко беше, бате, на Кайта... И на майка ти и е било яко, ама резултата надали и е харесал...

Както и да е, още много чудесии ставаха това лято, но на фона на следващото, с ковид простотията, си беше направо прекрасно :)

Та монтирах аз багажника за колелета, сложих две вентилаторчета зад хладилника, че му е горещо в шкафа и сме готови. Тук някак съдбата напасна много фактори, като отпуски, датите на Хилс ъф рок в Пловдив, започването на ваканцията на големите, защото бабата и дядото, при които ще оставим децата на връщане са учители и трябва да не са на работа вече, топло време, което направи нещата на север по-приятни от нормалното за това време на годината... Абе всичко се нагласи по възможно най-добрия начин.

На паркинга се оказа, че тяговия акумулатор окончателно е свършил и се наложи да спасявам положението с акумулатора от колата. Никакъв проблем, но точно тогава реши да се изсипе типичния летен порой, което проточи нещата с много. А нас вече ни чакат в Пловдив на бирички преди концерта! :)

Пороя, съвсем нормално, е бил само при нас. на паркинга на Метро почти нямаше следи от дъжд. А моткането в не толкова ранния петъчен следобед ни вкара в нормалните за деня и сезона задръствания...

Времето прекрасно, уж бягахме от дъжда, но с приближаването към Пловдив чернилката над града не остави никакво съмнение, че концертната вечер ще е... интересна... Така си беше.
Място за паркиране и спане разбира се до Водолаза. Въпреки потопа си имаше събрана агитка, та се включихме и ние Всеки път се заричам да не ям цацата на Водолаза, ама на... Водолаза е съвсем друга история и ще остане в историята, за разлика от днешните хипстърски еднодневки. На мен ми се падна да стоя между двата чадъра, които се опитваха да спрат безуспещно и без особено желание водата, но не ми и пукаше особено. Ментата ми миришеше на мастика, защото там е бонус да няма две мерки, за да не се смесват миризмите, но всичко е точно :)

После рязко спря да вали и настана идилична улична картинка, напомняща осемдесетте... То квартала за това предразполага... Успяхме да намерим и пици за децата, едно филмче на лаптопа, чичо им, който живее в Пловдив съвсем наблизо дойде да ги гледа, а за нас е време да ходим на концерт. Хедлайнери Дистърбт. Няма толкова гнусна група! Но сме семейство, трябва и такива неща да преживявам :)

И настана утро, ден втори. Не искам да коментирам фестивалната вечер, бях само придружител. Много мокър придружител

А калта... Удсток не струва! Ма нямаше голи танцуващи жени :( Нищо вече не е като едно време :(
Сега е време за моренце, или поне за пътя до него. Първо Метро Пловдив, да си донапазаруваме, че на софийското доста неща липсваха. После рязко отбиване към Стара Загора за неуспешна покупка, а от там си продължихме по стария път. Налагаше се да се отбием и в Слънчака, Какао бийч... По работа.

Старият път... Две седмици по-рано слушах прозренията на баце Тиква, че независимо от магистралата и този път хората си го ползвали, та обеща да го ремонтира. Ремонтите си започнаха доста преди това и си продължават въпреки неговите обещания

На някои места си е нов асфалт, на други стария. Къде по-добър, къде по-хубав, но като цяло напредва към състоянието си от деветдесетте... На мен си ми харесва.

Дори още по-назад в годините ни върнаха няколко ретро коли, връщащи се или отиващи Бог знае накъде...

Успяхме да минем и по чисто новото на половина старо "околовръстно" на Варна, пердашещо право през града. И под прословутото наклонено некръгло кръгово На връщане през Аксаково, както си знаем

И стига толкова за днес :)

Вода... Пътувахме пълни, а и подготвени за кладенеца на Крапец. Сиреч поцинкована кофа, метър верига и пет метра въже. Имахме нужда само от малко доливане, 20-30 литра, защото всяка такава липса е едно ходене в повече до кладенеца. В прохода чешмите едва църцореха. В Обзор на пазара имаше чешма, удобна за пълнене. Сега всички чешми в града са направени само за пиене. Няма нормални чучури. Приятна изненада, пропусната предния път с караваната в началото на Оброчище. Страхотна чешма с голям дебит. Може да се пълни и с маркуч директно, ако се спре до нея. Което е леко проблемно и отнасящо майката :)

Както казах, много съвпадения в това пътуване, едно от тях Джулая :)

Едно време си ходехме на Варвара. Преди много години. Имаме и някой и друг Джулай на Иракли... Но никога на така наречените Джулаи, организирани от некви барове, некви кметове и, опазил Господ, с участието на бетерите и оня вехтошарник Джон Лоутън... Сега Цонко преместил Джулая на Тутракан, на Варвара правят Уейк Ъп опън педер фест...

На последната снимка се вижда как е нормално да се спира на Крапец. Ако човек иска да живее щастливо, без да се занимава с глупости. С притигането видях кастен, курдисал се на мястото на голямата синя палатка и реших да спра на другото нетревясало местенце идея по-натам. Само усетих как буса става по-нисък и до там. Пича с кастена и негов приятел ме извадиха (тук си слагам срамежливата качулка

) с БМВ Х нещо си. Преглътнах срама от БМВто, което винаги съм приемал като паркетно возило, щото иначе щяхме да правим сеир с трактора под Оня поглед на жената...

После обърнах внимание, че освен бял, кастена е и Мерцедесче 4х4...

Наистина барнато изпълнение по това, което мернах. Пича произвежда мебели

После го гледахме как излиза... Вместо две, се окопаха четири гуми. Няма проблеми, налягането на задните се сваля, излиза на твърдо и се помпят пак с компресора :)

Нещо важно! Три неща са необходими за оцеляване на Крапец. Особено ако спре вятъра, което не се случва никога. Когато се случи се молим да почне пак.

Аутан. Съмнителна полза, особено ако наистина спре да духа. Комарите го свалят заедно с кожата и ръфат голо кърваво месо. Не смучат кръв, ръфат. Но пък предната вечер бяхме на Гребния канал в Пловдив, та не е останало много за тукашните комари.

Шапки. Това ясно, ама аз нямам, а съм късо постриган и страдах.

Динозаври. Единственото наистина нужно. Без динозаври не може!