26. Турция, част три. Анталия.

Та така, след като се събудих заради изгасналата печка запалих, за да се позареди акумулатора и си легнах. Всъщност само един кемпер хора разсърдихме, защото  бат Жоро отпраши вечерта към Анталия. Ние по план трябваше да започнем да се връщаме малко по малко на север, но с кафето най-после проумях думите на бат Жоро, че Анталия е само на 230 километра. Ми да, логично е да отидем, кога пак ще стигнем толкова на юг! Всъщност са 260 километра, още 30 само за пресичане на града :) За пореден ден плановете отлетяха където им е мястото, аз преглътнах с лекота чувството, че хич ме няма в организацията и минах през усамотеното място. Чичо Доби и екипаж останаха за да разглеждат още някакви природни забележителности, после са се возили на лифт в Денизли, но не бяха споделили "тетрадката" за пътуването и, незнаейки точно какво изтърваме, се приведохме в типичното ни състояние-газ на нейде :) Както казах и по-горе, хората се подготвят с месеци за такива пътувания. Защото знаят, че ще ги правят. Пък ние откъде да знаем, че да се и подготвяме... :) За района на Памукале не ме е яд много, но Анталия си искаше поне цели два дни, каквито нямахме. За един късен следобед до следващия ранен следобед само отметнахме посетена точка на картата. Пак ще се минава от там :) 

Потеглихме и веднага след Денизли поредната планина за катерене.

В замръзналото кралство напълних резервоара с вода, а един чичко ме гледаше втрещен :) Не се разбрахме с липсата на английски и при двамата. Моя турски се изчерпва с нито една дума, а за него дори не съм сигурен, че имаше идея какво е България :) Отново по пътя, а някои се отнесоха в обедна дрямка. Тоя ми ти път е със средна надморска височина около 1000 метра и почти пустинен пейзаж. Чак до спускането към Анталия. А там пълна лудница. Първия ми голям град, е, някакви си 2,6-7 милиона... :) Оказа се, че лесно се шофира. Тренировка за Истанбул :) 

Спирка нейде около водопада Дюден  36.851198, 30.783234. Най-големия падащ в морето водопад. Пуснахме се по Lara Cd., булевардът покрай крайбрежния парк, с идеята да спрем където може. Няколко страхотни паркингчета бяха заети, включително и с кепери. накрая, на последния преди края на парка имаше много място. 36.850676, 30.778177. Някакво странно безвремие и липса на каквото и да е напрежение ни съспътстваше през цялото време в Турция. Та не се притеснявах и за нощувката и ето, намери си се местенцето :) Ярко слънце, палми, синьо море... Ако искам нещо повече не съм човек! :)  Е, биваше вятъра да е по-мързелив, ама... 

Разходка до водопада, някакви люлки, хапнахме на кръчма в парка и си беше време за ранно лягане, защото денят пак беше странно дълъг... Е, лягане след като проверихме запасите от нелегално внесен алкохол :) 

Изгревът въобще не ми прости, кафе, закуска и имаме цел, която сме открили вечерта. Заедно с алкохола. Обърната къща, на някакви си 7-8 километра :) 36.862408,30.842599.

Преместихме се обратнона запад  още 20+ км до 36.884654, 30.682406. Паркинг сравнително близо до стария град. С 6,40 метра дължина понякога се налага да се ходи и пеш :)

Там дълго обикаляне... не сме видели и 1/10 от това, което си струва да се види, стигне ли човек до там. И то интересни неща. Аквариума, водопадите горе в парка... Абе в Уикито е пълно с все хубави неща... 

След цялото нещо трябваше да започне голямото връщане. С малък проблем, нямаме пари за прибирането :) 200 лири в джоба и гориво за 100 километра. Докато ние се мотаехме из Турция бара работеше и в този ден, единствения работен за седмицата, чакахме Стефан, бармана ми, да ни преведе парите от оборота, да дойдат по сметката и да заредим с карта :) Така и не се наканихме да си вземем кредитна карта за такива случаи. Всъщност взехме. След втората такава обиколка из Турция няколко месеца по-късно. Така не се прави. Ако нещо се случи с техниката... Но ние не сме тръгвали за да се случва нещо :) А и из района се мотаеха другари, щяхме да закърпим положението :) 

Та преместихме се на оня безкраен плаж на запад, и си спретнахме сандвичи в очакване на паричките :) Страхотно! Красиво, времето е наше, дома ни е на 1400 километра, което си е 2 дни път, идва нова година, а около нас плаж и палми... Това живот ли е бе! :)

Искаше ми се да отпрашим към онези планини насреща, но крайбрежна обиколка си е за лятото, от плаж на плаж... Обратно през Денизли към предишната цел, Ефес... Която вече е в правилната за датата посока... На първи януари трябва да сме в София.