27. Турция, част четвърта и последна. От Анталия до София през Ефес, Бергама, Айвалък, Чанакале, Сливен...

 Видно от предните снимки, слънцето вече е доста на запад, а нас ни чака това. Не маркираното, а другото, през Денизли. 

Тръгнахме с очакването парите да пристигнат преди да свърши нафтата :) Нейде на излизане от Анталия и така и се случи и с десен мигач в първата бензиностанция :) До горе! :) Почти нищо не си спомням от този преход, освен безкрайно шофиране и безкрайно редене на градове с ограничение на скоростта и път между тях, с постоянно превишаване на разрешената скорост. В големи градове между светофарите редовно могат да се видят тирове, пердашещи с над 90! Ние си спазвахме почти чинно ограниченията в населените места.  

Айдън. През целия преход не сме си и помисляли за платени пътища, защото са малко в тази част на Турция и могат да се избегнат. Не са скъпи, но дори и представа си нямахме как се плаща. Единственото неудобство щеше да е минаването през измир, вместо заобикалянето му по магистралата. Малко неудобство, пресича се 5 милионен град... :) 

Но, заобикаляйки от нейде Айдън с изключени платени пътища на навигациите, стигнахме до тол без право на връщане. Греда. И газ напред, после ще го мислим :) Вече е тъмно, на нас ни предстоят още километри, нямаме идея къде отиваме и къде ще спим, какво ще вечеряме... Подминахме Селчук, край който е Ефес и продължихме по пътя за Кушадасъ, за да стигнем до морето. Там някакви къщички с хора и коли полицейски коли с пусната светлинна сигнализация. Не успяхме да се ориентираме в тъмното и решихме да се върнем за спане в града. Не знам защо. Останахме само да се изкъпем, защото още нямаме резервоар за мръсна вода и не върви да течем отдолу по улиците :) Хапнахме по нещо, намерихме някакъв паркинг между жилищни блокчета, защото по нормалните паркинги беше шумно и вече след полунощ умряхме в леглата. До 4 сутринта, когато се започна някакво движение на автомобили наоколо, разтоварване на нещо, викове... А още тъмно, нормалните хора спят, ние сме на място, където не би трябвало да се случва нищо друго, освен спане! За Бога! Искам да спя! Изпълзявам от буса по някое време... Честно ли!!! Блокирани сме отвсякъде, а съседната улица се е превърнала в пазар! Слагайте табели, бе хора, не, че ще разбера нещо! :)  Е те това е положението. Като спряхме имаше две леки коли... 

Криво ляво се измъкнехме, но с доста маневри и след първото кафе. Без него си оставам там до вечерта. Не разбирам хората, които не пият кафе. И алкохол. Ще живеят дълго, поне два пъти повече от мен, тоест към 250 години, но как... Не ще такъв живот. В момента пиша, решил, че няма да ям хляб днес, приготвил съм си царевица и яйца, които да си сваря в канчето за греяно вино. Какъв ще е резултата ли? Ще пърдя жяла вечер. И ще живея два дни повече. Надявам се не пърдейки. Както и да е, отиваме на челен сблъсък с древността. По-древната от други древности, древността от преди Библията, преди Рим и Византия... Абе някъде там, да не предобряме с връщането назад. 

Най-евтините билети и сме вътре :)

Там нейде е и Домът на Дева Мария, но няма повече пари за музеи, той е на юг, а нашия път на север, пак ще дойдем, а и ни писна. Нямаме цел ще решим според темпото, но сме се запътили към Бергама. Бергама. Е не сте виждали такова чудо, но това е доста по-късно в поредния безкраен ден. Не стига, че Турция е огромна, ами и времето в нея е огромно. Вечерта случилото ми се сутринта ми се струва като нещо от миналата седмица. А сега ще го претупам за половин час. Малко повече, че имам да обработвам снимки. Я да сложа един  Lightroom за компа,  да видя дали ще ми е по приятен от Photoshop... 

Поредното ХГС... Пуснахме се по магистралата покрай Измир, защото след четене се оказа, че така или иначе вече сме в системата. В турция се плаща основно със стикер на предното стъкло, който се зарежда с пари. При купуването му има някаква сума, след това си допълваш. Купува се от пощите. В събота в Селчук пощата не работеше, та си продължихме без стикер. Камери на толовете снимат регистрационния номер и вече дължим пари :) На излизане от магистралата видяхме отворен пощенски клон и си купихме стикер. Внимавайте, защото никой не говори английски и грешките при купуването са скъпи и трудно поправими. Категориите МПС са спрямо междуосовото разстояние. Грешен стикер се наказва, защото освен номера, толовете мерят и междуосовото и начисляват освен правилната сума и глоби. Купихме стикера без да знаем кое определя категорията и получихме грешния. Това стана ясно на следващото пътуване, където карахме доста по платени участъци и вече дължим на турската хазна около 300 лева, които в нормални условия щяха да са около 30-40 лева такси. надявам се да се водят на регистрационния номер, който смених при пререгистрацията като кемпер :) Но на следващото влизане ще си ги приготвя все пак. Ако не ми ги поискат, берекет, ще отидат за шопинг :) 

В Бергама се паркира тук 39.121446, 27.184766. И добре дошли в ОРИЕНТА :) Мега яко! Огромен магазин на Хускварна между две магазинчета с биташки боклуци в стил старите сергии на гърба на Женски пазар. До тях най-новото от бялата техника на Панасоник, Самсунг, LG... Мърляви бездомни кучета, тротоари, задръстени с каква ли не стока... Мога да живея тук!!! :) 

Децата явно вече са гладни, затова влязохме в съседното. Това първото не ми вдъхна доверие. А халваджийницата в съседство беше стерилна като цех на Софарма. 

Стига толкова път. Последна вечер в Турция, време е да разпуснем някъде. Айвалък е близо, има страхотна крайбрежна алея, мост със светлинни ефекти, отсреща е остров Лесбос и всичко това няма никакво значение :) 

Това е правилния път. Ние минахме по горното, бялото, през планината... В Турция не си причинявайте излизане от първокласните пътища, независимо, че навигацията определя нещо друго като по-бързо или кратко. Не, не и не! Ние всеки път го правим, но пак казвам, НЕ! :) Нищо, час повече и сме където трябва :)

Първо най-нагло спряхме на първа линия и половина,...

...после се освободи място и се преместихме на съвсем първа :)

Разходка, хапване, пийване на страхотна гледка... Току под знака ЗАБРАНЕНО ЗА КЕМПЕРИ :)

Дойде утро, ден последен в Турция, довечера трябва да сме в България...

За пореден път пропускаме Троя, защото навреме се сещаме, че трябва да си оставим 50 лири за ферибота, спирка в Чанакале за разходка и хапване, товарене на ферибота, една нощувка в Сливен, там трябваше да посрещнем новата година, но схемата в заведението ни се стори обременяваща, запалихме и след пазар в Метро Стара Загора си се прибрахме за края на годината вкъщи :) 

Това е :)

А, да, някъде из дивата Азиа съм паркирал като азиатец :)