19. Изолация. VAN CONVERSION #8

 Начи, да си го кажем право в очите, без политкоректности, това е най-големия КУР в цялата работа. Каквато и изолация да се избере, както и да се слага, ебана работа е. Може би самозалепваща микропореста малко облекчава положението, но тя се лепи адекватно до 9-10 мм дебелина. 20 мм самозалепваща ще ви докара гърчове за довършване в последствие. Такава дебелина си иска залепване на парчетата и челно помежду им и към гредите. Да де, ама лепилото е само от едната страна, към ламарината. На повечето места може да се получи, с правилно рязане и наместване, но въпреки цялото ми внимание... А и май не държи добре лепилото. На тежки релефи не издържа на тази дебелина. 

Както и да е, аз нямах пари за да направя целия бус с микропореста, че и самозалепваща. Трябваше да се измъдри компромисен вариант между цена, добра толо и звукоизолация. Не може да седя в кенефа и на поляната отвън да ми чуват... как си тананикам :) Ако е фалшиво ще ми се смеят, ако не е, ще искат да им пея... Дукато има едни готини повърхности от първата хоризонтална греда нагоре и едни по-криви под нея. Тавана също бива, само лека дъга. Долу неминуемо с микропореста, няма кой да се занимава с парченца по-твърда изолажия. А и под гредата трябва да остане място за краката ми, та два сантиметра гума са идеални. Нагоре... Има много материали, всички читави са скъпи. Има някакви нови, PIR панели с прекрасни, сигурно най-добрите топлоизолационни характеристики, но тогава не ги знаех, нямах пари за тях, а и до днес не намирам никакви акустични данни...

Та да се върнем на нашата къщичка. Логичния избор беше минерална вата с висока плътност на плочи. Лепи се с полиуретаново лепило, има моментно, което не иска подпори като на строителен кофраж :) Не чак толкова,  имаше моменти, в които на тавана не стигаха ръцета и подлагах по нещо, но се справих :) 

Нещо важно преди това! При Дукато ламарината се отлепва от гредичките, които я държат да не вибрира. Някъде след почистването и около полагането на битумните ленти е хубаво да се подлепят с полиуретан. След това гредичките ги напълних с PU пяна. Не оставяйте такива неща недовършени, казвайки си, няма да ги залепвам, пяната и изолацията ще ги държат... Това се места, до които никога повече няма да имате достъп и неизветния резултат от решението ви може да не ви харесва през цялото ползване на кемпера. 

От там работния процес е тегав. Изморителен, с много търчане, работи се бързо, без почивка. Измерва се за първото парче, изрязва се, нанася се пяната, има технологично време, което и трябва, през това време се мери за другото парче, изрязва се, нанася се пяната, първото се лепи, мери се заследващото... Или нещо такова, според темпото и сложността... Изрязва се и се покрива се възможно най-плътно, накрая фугите и всякакви празноти се запълват с пяна.

На тавана 2 сантиметра вата, на стените два слоя по 2,5 сантиметра. 

Ватата има два недостатъка. Отделят се някакви власинки, които не са приятни за дишане и поема влагата, което е недопустимо. Накрая става неизолираща напоена гъба. На стените я запечатах с 6 мм микропореста гума, която пък е със затворена структура и спира влагата към ватата. На тавана си направих експеримент (както още много по кемпера, започвайки с дюшемето), който беше с очакван резултат. Сложих алуминиево фолио, каширано с хартия, което хем да не допуска влагата, хем да спира и инфрачервеното излъчване, на практика в двете посоки, лятото навътре, зимата навън. Хубаво е и по стените да е така, примерно микропореста с фолио. Фолиото го залепих с алуминиева лепенка към гредичките. Очаквано направи термомост. Крайния вариант е дървени летвички 4х1 сантиметър, намазани с полиуретан и закрепени към гредичките със самонарезни рапидки. Без лепилото самонарезните рапидки се разхлабват в ламарината. Между летвите покрих ватата с 6 мм микропореста гума. В последствие към летвичките се закрепва лесно облицовката. 

В долната част си е връткава работа. Калниците, гредите над праговете (праговете ги оставих празни, разбира се), около бойлера, пълначката, летвите на леглото, после гредите се облепват... Абе на смимки и написано е лесно, иначе си е здраво, ама здраво бачкане, отнемащо безкрайно много време... 

Всичко изглежда много разхвърляно, матраците са вътре, покрити с чаршафи, но напомням-бачкам на паркинг без ток и единственото ми складово пространство е буса и леката кола. И през цялото време сме в готовност да хукнем на някъде, както и се случваше :)

Затова и набързо леглото за пореден път, кухня, хладилник, дойде ред и на мивката, като отвора за батерията го правих вече в движение :) Айде, отново на път! :)