21. Стените влизат навътре. Но и поредната разходка. VAN CONVERSION #9

 Като цяло кастени в домашни условия се правят по два начина. Обличат се целите стени докато са голи, само с изолация и след това се монтира всичко, или моя начин. Първия изисква план, монтаж на гредички където трябва, или облицоване на стените с нещо, към което може да се закрепва всичко. Някои ползват дървена ламперия и тя след това носи мебелите. Този вариант не ме устройва, защото не съм по планирането. Предпочетох, тъй като ползваме буса докато го правя, всяко нещо само да си намери мястото с времето. Затова и доста време се ползва на гола изолация, а покриването се извършва по-късно където както дойде :)

В предната статия започнах малко по малко обличането на стените. Спрях се на PVC ламперия, защото стои прилично добре, лека е, лесно се реди, допълнителна изолация е, лесно се почиства, твърда е... Наранява се много лесно... Пластмасово е, но не е по-изкуствена от разните ламинати върху щперплат или ПДЧ. 

След нощувката нейде из Рила рязко стана неудобно тоалетната да е просто така в кемпера и като се ползва останалите да излизат навън, та дойде момента цялото нещо да започне да се заформя. Разходка до Туплекс в Казичане, объркаха ми едни размери, та получих и аванта и започна да се строи баня :) Въпреки липсата на планиране се оказа, че съв взел размерите доста точно и накрая дори и фира не ми остана, хем материала участва в баня и три шкафа :) 

Стига толкова. Още прилича на пробна, но е време да я... пробваме, та за банята повече, ще и отделя цялото следващо писание. Сега е време за разходка :)

После ще трябва да си прегледам назад нещата, защото се усетих, че не съм си редактирал щракането с два пръста на клавиатурата и текста сигурно е леле мале :) Ето, току що написах "прегелдам" и "текса сифурно е..." :) 

Среднощно тръгване с още студения кемпер и вече сме на Рупите. Този път имаме по-разнообразен план, но това за като съмне :)

Всъщност от всичко успяхме да се разходим до водопад Срамежливеца, с което сигурно сме обиколили цяла една десета от струващите си да се обиколят беласишки водопади. А цялата Беласица кога ще я обходим нямам никаква идея.  Пркирахме се нейде тук 41.361032, 23.071813.

И се започна една дълга и много красива есенна разходка. Пътеката е лека, с хубави мостчета чак до спускането към водопада. После се почвеа едно държане за ръце и парапети, редуване на  децата, носене тук там, че на някои са им още къси ръцете и краката... Не загубихме ни едно, май с две се качихме и дано е така, че с две слязохме. И много есенна шума, ровене в нея, откриване, че там не са сами, а има и други същества... А на мен още ми е тръпка и искам да карам кемпи... Много, поне 900 км на един път :) И такива моменти имаше, сега по-кратичко и в гората :) 

Обратно на Рупите, изморени, огладнели, щастливи... Там, където хората се топват в лечебни кал и вода нашичките с ботушите, но скоро им мина и вече са влизали...

а посля, всъщност съвсем бързо стана тъмно, хоме суит хоме и подобни лигавии и в леглата . След подобаваща вечеря, разбира се. 

Дойде и денят за прибиране с прекрасно слънчице, ноемврийска закуска на открито, аз имам рожден ден, но това точно сега няма значение...  Зомбираща работа е това нещо Рупите...

Преди Благоевград се наредихме в безкрайна колона. Имаше протести, вече не помня за какво точно, но затваряха пътища и аз нямах нищо против, значи каузата ще да е била правилна. За мен. Щото каузи и каузи, а най-обичма да ме обвиняват, че не се раздавам за някоя, за която не ми пука... Еми не може да ми пука за всяка, трябва и мисъл да се вкарва понякога. Както и да е, темата не е тази. Ние бяхме сравнително добре, въпреки почти празния хладилник, но хората в колите започнаха да страдат, защото цялото нещо продължи над 4 часа. Аз, нали съм си ббрив, се разхождах насам натам и всички заедно плюехме каквото има да се плюе, а ако някой се запъваше наливах масло, за да разпаля пожара на революцията. Революция не направихме, леко се почерпихме за рождения ми ден, колоната тръгна и всичко свърши по почти скучен начин... Вече сме в Софето, мен ме чака маратонско бягане, така де, работа в кемпера, защото още не го знаем, но предстои едно от най-дългите ни пътувания досега. И от най-интересните :) Но това и ние и вие ще го разберем после :) 

Следва истинска бяня и други неща, които правят кемпера кемпер :)