24. Турция, част първа. София-Одрин-Памукале.
След цялото правене тръгнахме толкова набързо, че дори не остана време за заключалки на вратите на шкафчето, та ги подпирахме с багажа :) Как тръгваме ли? Хора, които старателно се подготвят месеци по-рано казват, че заминават някъде. В случая Турция. Ние въздишаме тежко и със завист, защото няма нито време, нито пари. Още повече, че Турция е добър вариант, защото още не сме сменяли гумите, нямаме вериги, някъде за топло сме. Между Коледа и нова година има един единствен работен ден, което прави цели десетина дни. Май и 31 е работен, ама кой ги работи такива странни дати?! Но нямаме ни време, ни пари, та въздишаме тежко и със завист... За всеки случай съм подпитал Стефко и се оказва, че той може да поеме всичките смени в бара, което прави нещата още по-тежки, защото остават само парите като пречка. Така и не се наканихме за кредитна карта, тогава би било прекалено лесно :)
Последен работен ден, другите хора вече са тръгнали, сигурно са в Одрин, а аз работя...Смяната приключва, бързи сметки... Ами има пари за отиването, връщането ще го мислим :) как го мислим ли? В Анталия сме с нафта за 80-100 км и с 200 лири в джоба. Стоим на плажа, ядем сандвичи и чакаме Стефан да преведе оборота по сметката на дебитната ни карта. Че сме няма такива идиоти е ясно, но хората наистина се в Одрин, а ние сме решили да пътуваме в последния момент, та не сме подготвени, разбира се. Вярно, само десет дни са, ама поне по два чифта чорапи и гащи си трябват. Първия почивен ден мина в туткане, късно вечерта изкарахме кемпи да го заредим с нафта, газ, ядене и най-вече пиене, че в Турция храна колкото искаш и евтина, но пиенето... Пиенето... Една бира от магазина да не си купи човек, особено такива като нас :) Току що съм вложил няколко стотин лева в строителството на кемпера, не мога повече, дори и една бира в Турция :)
Та по тъмно и студено на пазар. Газ вече пълним навсякъде, само от време на време някой бензинджия маха да се връщаме, че на тази колонка нафта нямало... Много знае той...! :)
Прекрасно слънчево утро нейде по обяд и вече сме на път. Първо влизане в Турция с товарен бус, който всъщност е незаконен кемпер, та сме се оборудвали с табела, да не ни бъркат :) Само тъпото БГ ченге на границата не може да чете картинки и се заяде. Нали съм знаел, че трябва да ме прати при камионите! Повдигам рамене, не е моя работа да знам каква е неговата работа. Ма не можело така! Пак повдигам рамене, квото може-това. Ама кви пари носиш? Малко нося, майка ти да еба! За тебе няма! Ако ше ме пращаш при камионите, пращай ме, ако не-оставяй ме да си продължавам и ходи при майка си! Защо некви тъпаци си мислят, че могат да ми развалят кефа от пътуването? :) Няма такова копеле! Всичките са прекалено жалки и в момента, в който не се случат по техния калъп нещата, олекват като прани гащи на вятър, сиреч види ли, че няма да намаже рязко му минава всичко. Това после, преди това минаваме да метнем котката при бабите на има няма 300 км от София и ей така, в шеги и закачки стигнахме по тъмно на Лесово. Планирахме да подминем ферибота и да спим в Азия, ама на, паркирахме си се на аутлета. Спираме на задния паркинг 41.662584, 26.581655, отзад е пазара за чаршафи. В събота. Поне така съм чувал, не сме го посещавали, въпреки, че точно в събота се събудихме там :) Хапване, шопинг, прословутия турски шопинг, и ние го открихме :), спане... На другия ден пак рано сабахлян към 12, след още пазаруване, продължихме надолу :)
Следваща цел Чанакале с ферибота, Троя, а после до където стигнем за нощувка. Ще се опитаме да настигнем нашите хора. Топло, дори много като за Коледа, но силен вятър на пориви. Опитах се да подремна докато Нелката шофира, но буса се мяташе по пътя при всеки порив. Поне така ми се струваше, нали волана не е в ръцете ми :)
Първокласните им пътища са с две ленти и аварийна в посока. Разделителна ивица, на всяка отбивка за населено място уширения с големи острови, колите, правещи ляв завой могат безпроблемно да изчакат трафика по средата. Ограничение 120 мисля, на отбивките 70. Това на долната снимка е нашата магистрала, нещо съм объркал при сглобяването :)
Вятъра си духа, а корабите в Дарданелите стават все по-големи... Отсреща е Азия :)
Почна се една... Поотпуснах надолу, за да направя място за движещите се. Дойдоха ченгета, които и идея си намаха какво да правят... Слязох, погледнах си гумите... За сефте... Чист полуизносен летен грайфер! Как се озовах най-горе, на 100 метра от билото и последен закъсал нямам никаква идея :) Явно съм си майстор :) Мокър сняг, който е достатъчно стегнат, за да не стигат гумите до асфалта и достатъчно хлъзгав, за да няма мърдане. Приплъзва се на мокри слоеве под гумите и край. Стигнах до там при всеки опит да потегля да се свличам назад. Обадих се на хората след нас да останат долу, ако не им се слагат вериги и те така и направиха. Край нас някои по подготвени минаваха с вратите и ремаркетата напред, понякога стисках очите, защото виждах как ни отнасят и се разминаваше на сантиметър... Жената за пореден път ме обвини, че е дебилно да откажа да вляза в положението и да се паникьосам, че тук ще си останем, че ще ни отнесат, отиде ни бусчето, ти няма ли да се притесниш, тука ще си останем... Лудница! Пък аз никаква идея нямам защо да се притесня. Закъсали сме, ще се измисли нещо :) По скоро се притеснявах за слизането. Гледайки колите в насрещното как се мятат в канавката още в началото на спускането
Обнадеждаващо започна да се задържа по-твърд сняг отгоре и се очертаваше измъкване. Докато не дойде снегорина, който облиза отгоре точно тоя хубав сняг, на който разчитах. Тия хора и идея си нямаха какво да правят в снега :) Нито полицията, нито работниците. Снегорина закъса точно до мен, та двете момчета, почиващи си върху купчината пясък отзад се хванаха за лопатите. За да измъкнат нищо не правещия снегорин Преместих децата отпред с всичките им 40 кила и взехме, че леко се размърдахме в правилната посока. Казах си Ахааа, нещо се случва! (дали без 100литра вода отзад нямаше да е друго?) Слязох, посритах малко пясък от снегорина под моите гуми, подкарах я на усет, мръднах леко и толкова ми трябваше...
Нагоре закъсали коли, някакви махат да спра, други да завия... Полицаите се опитаха да ме спрат... Тия у ред ли са?! Тръгнал съм, гонете ми опашката, аз не спирам повече 
Продължихме надолу без повече премеждия, дъжда си стана дъжд...
Гугъл мапс! Няма такава шитня за рутиране! Може би само Гармин са толкова зле. Стигнах до някакво село, като единствения асфалтиран път наоколо бе този, по който дойдох. А пътувам за голяма туристическа забележителност! Няма жива душа... Продължихме по черен път, кал, вода, кал, вода... В един момент се озовах на спускане, при което мислех, че цялата покъщнина ще се събере отпред, долу кална локва с неизвестна дълбочина и дъно, отсреща същото такова изкачване. Тъмно като в дупя. Момента за спиране подмина, вече нямаше избор, само напред. Три пъти още същото упражнение! Гугъл мапс ли...? Дори не знам откъде го знае този път!
Боже, колко далече беше утрото край морето, цивилизацията...
Стигнахме Памукале, бързо ориентиране, среден пръст на табелата със задраскан кемпер на нея и в леглата. Първо три парацетамола, разбира се...
Коментари
Публикуване на коментар