25. Турция, част втора. Памукале.

 Спим си ние в кемпера след шашавия ден, ама гледам, и в блога съм спал, вече две седмици... Вие не влизате... Така няма да стане! 

Е те това е събуждане:

Всъщност не съвсем, малко преди това станах и преместих кемпи малко навътре от пътя, докато другите още спяха.

Като видяхме този балон се случи скоростно обличане и търчане натам. Оказа се, че няма шанс. Пълчища хлебарки, пардон, китайски туристи, вече слизаха от бусчето. Както по-късно разбрахме и на Кападокия, шансовете да се лети с балон от 1-2 години са нулеви за неорганизирани и хаотични туристи като нас. Да не говорим, че турците вече не се пазарят и за Памукале нещата започваха от 100 евра, в Кападокия от 200-250. На човек. 

Няма проблеми. Закуска, агитката, която изостана по пътя пристигна без нашите премеждия и така в игри и закачки започна един доста дълъг ден :) 

Яко, а?

Не, не е! Не ходете зимата на Памукале!!!

Не пускат с обувки. Ако човек не е тръгнал подготвен, чел достатъчно и мислил, та да си вземе джапанки, щъка бос.

Добреее, водата е минерална, топла... Да, ама не. Водата тече топла отгоре и надолу си е ледено студена. Първо болка, после спираш да имаш крака, после пак се появява нещо като усещане и се молиш да изчезне... Децата стоически изтърпяха положението, малкия доста време на раменете ми. Тук там имаше толи басейнчета, от които не ни се излизаше. Горе канал с гореща вода, от двете му страни насядали десетки хора, опитващи се да си върнат краката :) 

Започнахме от долния вход, но никой от семейството не прояви желание да се върне през това същото бяло и студено нещо, та бърза разходка по руините горе и през горния паркинг надолу по пътя. Един, изсипал туристите автобус спря и ни качи на стоп. Без да му махаме :) Време е за хапване, дълга обиколка из селцето, от която нямам снимки по неизвестни причини... Накрая се намерихме с другите и се строихме на нова позиция, а по-натам вече се бяха разположили и други български активисти :)

Още един опит за летене, но вятъра отказа всички... Време за пийване, вечеря...

Сутринта печката изгасна заради свършил акумулатор, събудих се от студ, та запалих буса и пак си легнах... Останалите, по другите кемпери,  май не бяха много доволни... :) Идва нов ден с нова посока, която уж беше ясна, ама се озовахме на 500 километра от това ясното... Това Турция не е като други места... :)