33. Като хахавите. И протест на жълтите павета. И за пушката на Хаджи Димитър.

 Защо като? Ми щото не сме. Поне не съвсем. Щяхме да сме, ако тези два уикенда не бяха протекли така. Ама на, протекоха :)

Та положението съвсем банално. Нелка заминава командировка за цяла седмица. Аз работя в хахаво време, няма кой да гледа децата. Та трябва да отидат при бабите. В Сливен. А после и да си ги вземем. То на мен от хлапе живота ми така си мина, ходене при бабите, връщане от бабите, ходене при бабите... Що пък да не продължавам и с други деца... И тъй като сме дошли в Софето с две туби бензин, с толкова и трябва да си отидем. Е, две са, защото с една е скучно. Иначе по права линия и една стига...
Та тръгваме си ние първата събота, ама ларж, че бърза работа нямаме. Първо малко Метро, че на следващия ден ще ми трябват разни неща за бара, напазарувахме си и ново чугунено нещо, което събира всички необходими кебапчета... Нейде в подминалия обяд подминахме и околовръстното. Малко магистрала с малко ремонти и повечко трафик, че сезона почнал... 

...и се озовахме и ние там. Където е сезона. В частност на Вромос. Не бяхме ходили, ама на, случи се без да очакваме. Некви читави хора се бяха събрали там, пък то на път... Е, леко подминаване, ама все по тангентата... То така се множат тубите. По правата линия. 16:30 пристигане, в неделя по обяд обратно. Още със спирането маховика се опита да хукне към морето, но врътнах ключа и го оставих на сянка под буса. Ще изкара сезона, че иначе лошо ни се пише  После се оказа, че не било маховика, защото на нашия бил от нормалните, та така и не разбрах какво точно се случи на тоя ми ти плаж. Вярно, радиация някаква имало, но още с пристигането да ни хване си е съмнителна работа...
Та без излишни детайли за известно как протеклата вечер, се сдобихме със щастливи деца, а те с доволни родители. А, да, и едно морско сефте за годината се мушна между всичкото  

И всичко това само защото пътьом някой е питал какво ще правим вечерта в Сливен и не е получил смислен отговор. Та вечерта се премести другаде.

А на мен пак ми ги няма снимките! Като не се научиш от малък да си подреждаш стаята после става още по-сложно. 

А, намерих си снимките. Просто не съм снимал. 

През седмицата без жена и деца пълна скука. Поне това е официалната версия. Освен, че спах по диагонал на спалнята, работих, ходих на протест, ремонтирах колата, успях и да си довърша чекмеджето и да монтирам външен душ, в ползата от който се убедихме на Вромос. Измислих и как да заключвам вратата на хладилника културно. Това в предната тема. Абе скука. Чак до петък.
В петък пък малко магистрала, по пътя се видяхме с едни хора на някакви краймагистрални бургери, които отиваха да спасяват Корал (май беше ирония...), настанихме се за спане под дулото на пушката на Хаджи Димитър, сиреч на централния площад на Сливен и се озовахме на бара в бара, в който едно време успях и да поработвам, освен да пия... Децата ще си ги приберем като се наспим :) 

За Хаджи Димитър и пушката му знаете, нали? Паметника е до Езиковата и Природоматематическата гимназии, на две крачки е и Хуманитарната. Отсреща вече има два мола. Има мит, че ако по площада мине девственица, пушката ще гръмне... 

В събота ни напече нейде към десет, кафенце, по една баница на Двата аслана (нямаше милинки, а там са най-добрите милинки на света), забрахме си децата и куфара им и се озовахме в любимия Търново. Този път набързо, в търсене на Мини България. След като видяхме първо Мини Турция в Истанбул, ни хвана лекичък срам, та трябваше да видим и нашенската...  Искаше ни се още из Търново, но крайната цел беше друга, а и любимото Улицата вече не е каквото беше, като да разпуснем след дълга търновска обиколка... 

Мини България. Полутахме се. Има много барнати неща. Има и некви глупости, които не стига, че са грозни, ами и нямам никаква идея какво е искал да каже автора със слагането им... Голям паркинг, става за кемпер среща. 43.080169, 25.654373 . Пада се точно под Балдуиновата кула. И нея я има в мини вариант  И много жега имаше. Абе хареса ни :) Особено на Нелката, която си стоя с кемпи, докато обикаляхме с децата :) 

Продължаваме, крайната цел е джаз феста на Деветашкото плато. Дори навигацията се загуби из селата, но си намерихме чешма, за да напълним резервоара. Паркирахме се на високото, с идеята като започне да слезем надолу, но ни домързя и си слушахме от ложата. Заваля, изключиха тока, сиренето си продължи, танцуващи мокри хора... Това се случва до пещерата Гарваница  43.211507, 25.047457. Партито продължава до сутринта в къща за гости Онгъл в Кърпачево. Малко по-надолу са Крушунските водопади... Ние си останахме до пещерата на маса с колеги кемперисти :) Сутринта слязохме в пещерата, предния път беше затворена и се прибрахме в Софето. Някои сме на работа... 

Нейде около тези пътувания се случваха и протестите за дивото къмпиране, които разединиха кемперската "общност". Някои си свалиха маските и се показаха що за хора са, а тези, които правят селски изпълнения и мръсотия навсякъде така и сигурно не разбраха за цялата шумотевица, опънали се по морета и язовири,  нищо, че е предизвикана основно заради тях и простотиите, които правят, са основен аргумент...