1. Отзад напред, или как се започва блог. Новогодишно с кастенваген, част първа...

 Стоя си в празния, уж затворен, уж не бар, вместо да свърша нещо полезно се отнасям по глупости, основно минали, въпреки, че съм оптимист за утре, на кратко-мързелувам си, докато чакам някой да дойде за бира, или поне за кафенце. Та реших да видя що е то блог и най-вече да създам местенце, в което да събера тези ми ти... глупости и да ги споделя с желаещите да си причинят това. Основно нещата извън Яйцето, по-личните, това, което е зад Оня Мрънкащия В Бара :) Инстаграм върши хубава работа, но ако човек го хване логореята опира до Фейсбук, който пък по разни причини... да кажем, че не харесвам, не е най-любимото ми нещо :) Форумите вече не са това, което са, освен някои строго специализирани и незаменими с нищо... Та къде от нямане какво да правя (да бе), къде от любопитство, чесане на его, фукане, скука и какво ли още не, ще се направя на блогър :) Смешно е, що да не е смешно :) Дано стане и интересно :) 

Лошото е, че нямам идея от къде да я подкарам, затова започвам с най-прясното, краят на миналата и началото на тази година. Сигурно не ни е най-странното, със сигурност не и най-интересното новогодишно преживяване, ама се случи пък. За пореден път. 

Та по същество. Както винаги, след поне две седмици планове, сутринта станахме, питайки се един друг какво ще правим. Нещо съвсем нормално в нашата къща, та пихме кафе, второ... Нищо обаче не стана по-ясно от нормалното, та се изхлузихме от вкъщи и отидохме до бара за биричка. Четири литра наливен Weihenstephan, който е най-прекрасния вайс на тази цена и последните четири литра Малката Виена на Dunav Craft Brewery, Vienna Ale, за който можете да прочетете повече в ревюто. Това за Нелката, аз съм лесен и независим от всякакви течения в пиенето -мента с фанта, целогодишно. Ираклийски изкривявания, само смених содата, че не я обичам. Да, знам, нищо барманско няма в това, ама аз така или иначе толкова и станах барман. Просто умея да сипвам бързо и с финес, като и за двете редовните пациенти ще се подсмихнат, но аз знам, че е добронамерено :)

Както и да е, уредихме пиенето, минахме през любимото (да бе) Метро за мезенето и хванахме пътя към Алеко, за да си намерим място да зяпаме сеира отгоре, дет му се вика-високо и далеко. За Друг беше, ама и ние ще се справим :)  До Камен Дел абсурд, зиморничави сме, с деца сме и ни се пие. Копитото... Хаха:) Високо е, но в центъра на панаира :) София и 1/3 се качват натам. И при нас се напълни, но за малко и доста културно. 

Сменихме  колата с кемпи и се инсталирахме над Драгалевци . Не беше идеално, но не беше и нужно. Ядене, пиене, мезене, топли легла и още по-топла тоалетна. Това ни бяха новогодишните екстри. И хубава музика, разбира се, не като в бара ;) Гледката беше леко през дървета, но за сметка на това на първи ред през предния, че и страничните прозорци. Панорама му викат :) 

Това е след първия ляв обратен завой, като се подмине отбивката за лифта.

Вдигнах Дрончо за първи опит, докато все по-проблясващия град се стягаше за дългата нощ. 

Второто пускане беше в момент, в който разликата между още трезвия дрон и мен беше осезаема. 

Оказа се, че до нас е спрял още един бусокемпер, спретнат в затварянията. Първа зима, още опитваха нещата. Не разбрах дали сами са си го правили, хареса ми на пръв и срамежлив поглед. Та запознахме се де, не, че знам как се казва пича :) 

Малко по малко площадката се напълни, трафика към Алеко стана направо интензивен, луната се блещеше отгоре, а все още единичните проблясъци на фойерверките долу някак сюреалистично се разминаваха със собствения си тътен. С много. Високо и далеко... :)