Не пиша северозапад с главна буква не само защото не мисля, че е правилно, но и за да не звучи като Северна Македония, нещо, което все ме подтиква да се ослушвам и за южна :) Истината е, че на там ми се ходеше, имаме недовършено вземане-даване около Охридското езеро, прохода Галичица... После надолу през Пожарските бани и у БГто. Но почивните дни само три, а аз на работа в четвъртък... Като очакванията бяха да работя поне до един през нощта... Както и да е, южна Северна Македония друг път :)
Загледах се по едни бързи Родопи с басейни, които предния път не успяхме да посетим. Пълен консенсус, изчетени пътеписи където ги има и сме готови. Колкото ние си можем, сиреч хич. Докато не погледнах прогнозата за времето. Само в северозападна България обещаваха що годе прилично време. Решихме-натам ще е. И това си беше планирано за някое бъдеще, що да не е за настоящото... На мен обаче през цялото време в главата ми се върти гръцки плаж и тридневно размазване, щото след няколко последователни 13-14 часови работни дни само търчане ми трябваше. Ама да похабим плажа във време, неподходящо за море... Бе както казах, готови сме за път. Винаги и за навсякъде :) Стига да решим кога и накъде.
Всички тези мисли в четвъртък, 23.05. Сутринта в петък, докато се правех, че си приготвям багажа, направих грешката да питам Тони какви са му координатите... Ми и той си мислел за гръцки плаж, ама неговия реален. Поотворих половин уста пред жената, щото наистина се чувствах парцал... Излизайки от паркинга на Метро пак си позволих да подпитам накъде... Тя предвидливо не беше взела паспортите на децата...
Магистрала Хемус, първи почивен ден от три... Не съвсем, в неделя съм на работа...
Първа спирка Плевен. Точно заради магистрала Хемус в почивни дни. В неделя да се върна от там? Забрави! Втората спирка ще я уточняваме на място. Започваме от Панорамата, следваща цел водните каскади. Ходил съм няколко пъти до Плевен, но все с влак и до там не съм стигал. Жената и децата пък не са и стъпвали... Абе на всички всичко ни е за сефте :)
Курдисахме се на паркинга след дълги и разбираемо обречени на неуспех битки с гугълската навигация. Което не става не става. Хубавичко е на това местенце, но лазещата разруха подтиска. Стриктно спазвах забраната за снимки вътре, пък и там трябва да си се види на живо, та все тая, че няма. Паркинга не ми вдъхва доверие за спане. С караваната щехме да сме там сигурно, но сега не ми се налага :)
Следваща цел е нейде към градската градина и фонтаните. Спиране къде да е и спокойно оглеждане за място за нощувка. Оставаме в Плевен, защото искаме да видим водните каскади и със светлините и музиката. А и бърза работа нямаме. Тръгнали сме единствено и само по задължение, защото като има три почивни дни така трябва :)
Центъра е синя зона, което в почивните дни е несъществен факт. Успяхме да си паркираме всичките 6,3 метра и то така, че ходи разбери, че е кемпер :)
Долната снимка е откъм началото на градската градина, точно до детските площадки, които според нашите гамени са бебешки. Може и така да е, но големите вече бяхме заредени с първите за деня бира и зелена течност и децата бяха оставени да се оправят както си могат. А те могат :)
Това до едно време и всичко приключи с две лепки, залепнали на мама. Кой убеждаващ я нещо, кой връткащ се сърдито... А бирата е едва до средата, предстои разузнаване на позициите и намиране на място за спане, та да може и да се продължи с течната част... Точно в този момент сме граждани на Плевен и сме си у дома, та мога и там да се разплуя, вместо на плаж :)
Бегъл опит за замазване на положението, завършил с отказ на едното дете да яде такова гадно нещо, с което бях напълно съгласен. Или захарния памук не е като едно време, или съм бил по-глупаво дете от моите :)
В края на краищата изхвърлихме памук и 4/5. За птичките не стaва, а категорично отказах да прехвърляме нашата мъка на чужди деца. Пък и в днешно време смееш ли да почерпиш чуждо дете и куче...
Все още сме в Плевен, а водните каскади биват. Не са заслуга на прехода, евала, че въпреки прехода все още съществуват и работят. Като цяло Плевен ми харесва. Както и Русе. Двата града, от който най-много хора са се изнесли на някъде, което пък най сигурно съсипва един град. Направи ми впечатление, че в Плевен е пълно с млади хора и деца.
За нечий ужас сме с две същества, които само чакат шанс да ужасяват майка си. А с толкова много хвърчаща навсякъде вода...
Точно там нейде спасително замириса на цаца. Не знам дали цацата е риба, или рибата е цаца... май нещо такова беше, ама това би могло да ни е сефтето за сезона. Цацата си има особен чар, особено в редките случаи, когато е приготвена по нашия вкус. Не казвам добре, защото наистина си е въпрос на вкус, а нашия наистина е по-особен :) Само ще кажа, че се чувствам изключително зле когато подканя някого да си взима от цацата без да се притеснява, а той, съвсем без да се притеснява, поеме инициативата и изстиска цял лимон върху нея. Ми не ям кисела риба, за Бога!
Както и да е. Щом мирише значи е на близо и е налична, та не беше много трудно да се докараме до положение, в което всички пробваме колко време ще издържим така
преди да започне битката не за цацата, а за кашкавалчетата. Поръчахме три пъти и не стигнаха. Но и цацата изядохме.
Лошото е, че и поредната ментичка изпих, а бусокемпера все още си седеше на булевард, на който пак щяхме да се клатим. От преминаващите коли, разбира се. Един такъв софийски в зората на караванинга ни ни стига, няма нужда да пробваме всички налични из БГто. Ще трябва да се местим за спането.
Неминуема разходка за ускоряване на метаболизма. Особена атмосфера по главната на Плевен, подсилена и от баловете, участниците в които дали гордо, дали по традиция дефилираха напред-назад, съпроводени от мажоретки на по 14 (още ме боли ребро от страната, случила се откъм лакътя на жената) или каквито там мобилни забележителности има съответното училище. Изключително красиви и стилни девойки, смесени с изключително характерни плодове на прехода... Хора всякакви, но всички изглеждаха щастливи... В тяхна чест се почерпихме и със сладолед, какъвто хич не ми се ядеше след разходките ни в Турция. Още повече, че не виждам защо трябва да борим олигархията, бойкотирайки Лафка, а сладоледите на Рафи не са в забранителния списък, но се тая, така се получи...
Големия, разбира се, не можа да не се изцепи на висок глас "Тази колко време ще си избира", последвано от замазване от моя страна, защото си мислех същото, но съм вече голям и мога и да съм лицемерен. По-големия проблем се оказа, че си нямах и идея какво е това "една топка" и си поръчах две. Отново не почерпихме чужди деца. Още по-голям проблем се оказа наличното по лицето ми окосмяване. Усетих сладолед където не трябва и го забърсах с опакото на ръката. Стана повече. Забърсах го с опакото на другата ръка и осъзнах, че брадата ми е скрила неизчерпаеми резерви. Спасението дебнеше в близката чешмичка, до която стигнах с прибежки и припълзявания, защото без огледало въображението ми нарисува цяла фунийка със сладолед по лицето ми. А тази ми чешмичка освен спасение криеше и друга изненада, С една ръка се натиска лостче, с уста се пие... За миене на две ръце и лицеджунгла нищо не пишеше...
Бърз последен поглед към залязващото слънце, което означава, че наистина е време да се настаним нейде окончателно и да се опитам все пак да постигна онова състояние, за което си мечтая от рано сабахлян и явно наистина трудно постижимо извън гръцките плажове...
Както и да е. В края на краищата си намерихме местенце за спане от другата страна на парка. 43.406951, 24.619610
Отсреща Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, от ляво централна поща, през мостчето на реката парка, най-близкия фонтан на стотина метра. Синя зона и абонаментни места, разбира се :)
Презареждане на чашите, малко повече дрешки и газ обратно. Фонтаните биват през нощта. Бяха пуснати и струйници, които преди това не работеха. Малко в повечко ми идва лилавото и синьото, но цветовете се сменят постоянно, та все тая :) Проблема беше в музикалната програма. Хванахме един фонтан и наистина беше готино. И водата и цветовете се управляват в ритъма на музиката, че и идея и хореография се надушват. Цялото нещо свърши на фонтана, който наблюдавахме и всичко утихна. Продължихме с разходката, стигнахме до другия край и айде обратно. Зазвуча музика от короните на дърветата, поогледахме се, но нищо откъм фонтаните. Продължихме и изведнъж започна музикална програма откъм края, в който бяхме преди малко. Очевидно щяхме да сме единствените, търчащи като гламави от единия до другия край на парка в гонене на фонтаните, затова седнахме на стратегическо място, ама умората си каза думата и се предадохме. Една програма по минути би свършила прекрасна работа на хора, дошли за малко и искащи всичко наведнъж :)
И тъй като ден първи тук се проточи в три, досущ някои сериали, започнали в далечното минало и свършващи в неизвестно кое бъдеще, е време да спрем там, където всичко необходимо е на едно място, защото уж се подготвихме, минавайки на тръгване през Метро, но явно само за първата вечер, като да се храним на заведение. Не е у ред нашата работа
Коментари
Публикуване на коментар