10. Набързо из северозапада. През Видин и Магурата, та до вкъщи.

 Още е денят, в който се събудихме в Плевен, а вече съм забравил откъде тръгнахме :) 

Един от типичните за северозападна България мостове и сме по Пътя. Да не се бърка с По пътя, нещо, което не е за всеки, независимо, дали е по пътя. Абе въобще това с пътищата и четенето на заглавията на книгите не си е работа... Тираджия да си в днешно време, поне си е работа по пътя.

Стигането до Видин си е забавно, предвид пътя и това, че целия трафик на камиони по някаква причина е изнесен от там. Всъщност на връщане видяхме някакви ремонти в села по главния път, при които наистина не виждам как могат да завъртят тежкотоварния трафик, ама не виждах и по пътя край Дунава как го правят. Така де, виждах, ама някаква абстракция...   Всички храсти бяха наши, въпреки, че два пъти лявото огледало закачаше по нещо от камионите. 

Имаме време само за влизане във Видин, бърза разходка в и около Баба Вида и газ към нощувката, която още не е съвсем ясна. Казах ли, че ни е за първи път? Градът, който е най-близо до Европа :) Винаги съм изпитвал някаква особена тръпка при мисълта за бъдешото му посещение... Смейте се, ама съм романтик и много приключенски романи и леко изчаткало мислене... :)

Колкото и да бързахме, рок енд рол в комбинация с миризма на цаца и пържени картофки бяха достатъчни, да открием още резервно време. Дамата зад тезгяха беше по-луда от мен, а децата за първи път ядоха таратор с накълцана, а не настъргана краставица. Е, аз пък за първи път ядох с настъргана в казармата. Предполагам, е там нямаше кой да кълца за толкова маймуни  Познайте сега вкъщи какъв таратор се яде 

За мен само една ментичка и въртя ключа към Магурата. За пещерата няма време, но горния паркинг е идеален за нощувка. Или поне така предполагам... 

43.732251, 22.577041

На пещерата ни посрещна последовател на Тангра, който изстрелваше стрели със завидна сила и завидна точност на завидно разстояние. Досрамя ме да си поискам да пробвам :)

Бивака бързо придоби естествения си вид, после децата гледаха филмче, а ние ходихме на гости при момъка, който си беше пуснал рок енд ролец и си поркаше деградиращо сам :) Докато не отидохме ние :) Колко му трябва на човек, особено ако не чете книга един час на ден, засечено с хронометър :)

Преди това някакъв кичозен залез, а табелата ни изпълни с радостно удовлетворение, че си пътуваме с наш си ни кенеф 

Този паркинг е на изхода на пещерата. От там влакчето от снимката извозва хората към входа 43.726979, 22.583857 срещу цената на градския транспорт :) Ние оставихме кемпера там, за да може като излезем да тръгнем веднага. 

Прекрасна нощ, а сутринта с бодра крачка изминахме разстоянието до входа на пещерата, бързайки според разписанието, спуснато от същия този младеж от изхода на пещерата. Ама наистина много бодра крачка, само за да разберем, че разписанието е съвсем друго и ще трябва да чакаме поне 45 минути във вече развихрилата се жега.

И, разбира се, остана време точно за бързо придвижване през проходите към Софето и моя милост се озова на работа без да успее да мине през банята. 

Продължаваме да се радваме, че се спряхме на варианта бусокемпер. Не бих причинил повечето от нещата от този уикенд на нормален кемпер :)