Трудно ми е да кажа за лягането, случи се някак естествено в неизвестно, но точно навреме време. Според времето на гледната точка. Няколко часа по-късно, шофирайки по магистралата, хич не ми изглеждаше така и само си мечтаех за трите Ред була, забравени нейде из хладилниците на бара. Не ме питайте къде сме отивали, като си лягах не знаех. В 6 (шест) сутринта на първи януари трафика към Алеко вече клонеше към невъзможност за спане. Все пак минаваха на метри от главата ми. Не знам защо по това време. Не, не искам да знам, не, че съм нормален, ама тия ще ме заразят с по-трудна ненормалност. Като да се качвам на Алеко в шест сутринта след нова година. Шофирайки!
Хвърлих едно око в колко изгрява слънцето, все пак детето е пресен собственик на дрон с камера за рожденния си ден и имам бащини отговорности. След час и 55 минути!!! Не, тия верно не са у ред! Стиснах очи и зъби и не заспах повече. В седем вече обувах някакъв панталон, закачайки телефона на дистанционното на дрона...
Метър и трийсе плазма с изгрев, а! :) С динамична подсветка на фона отстрани :) Аз му викам турски джам от Кобра, ма да не разваляме идеята. Студено, но пък хванах изгрев, докато града още свети. Няма да остане ток за Теслите :)
Бързо вътре на топло, бърз заряд на батерията, че само една, а аз наистина имам бащини отговорности и пак отвън. Май три пъти общо... Кой ти ги помни в такава сутрин, само ония продължаваха да се точат с колите нагоре, чак се зачудих дали не пропускаме нелегално парти.
Моите хора най-после си признаха, че съм ги събудил и се размърдаха. Кафета, баница, ЧНГ на съседа... Баси якото, всеки път на различно място и с различни съседи. Почти като тъщи с 6 апартамента сме.
Следващите три месеца дълги уикенди няма. Като съм почнал-и дядо Коледа няма. В бара имам визитка на готина психоложка, играем в комбина, аз създавам пациенти :) Лошото е, че при такива обстоятелства, като наложените още от старата година, аз трябва да бачкам 7-8 дни в седмицата, защото съм затворен. Сиреч и време и пари за нафта липсват.
В тази връзка беше леко странно да се приберем. Избрахме по-странното, драснахме към местността Костина, Рибарица, Тетевен. Такива решения не се взимат в такива сутрини, но за сметка на това са лесни. По-трудното е стигането до там.
В България има само една магистрала-Магистралата Му, та избора е лесен, само посоката да се уцели.
Коментари
Публикуване на коментар