15. Първо море с кемпер! VAN CONVERSION #6 1/2

 Всъщност море като море, ама след като сме го правили с палатка, без палатка, с мотор, с кола, с каравана, на стоп, сега е време с кемпер. Не е готов ли? Нищо му няма, идеален е и си има всичко необходимо, като за престой на къмпинг. Дори повече. Тръгнахме по някое време, бърза работа нямаме, на опашки на границата не ни се чака. Имаше доза напрежение, защото ще се опитаме да минем границата на опашката за леки коли с товарен бус. Минахме, веднага след будката цивилен полицай ни отби. Застана до шофьорската врата, поиска да отворя отзад, тръгна натам, видя нахилените деца през прозореца и ми махна да тръгвам :) Малкия каза, че са ни пуснали, защото той, малкия, бил стра-хо-тен! Така си беше, нахлузил шапка идиотка, тъмни очила с умен поглед над тях... :) Нейде по тъмно вече бяхме на Халкидики с разход 7/100. Баси якото! Е, отдавна не е такъв разхода, тогава си беше празен бус :) Бяхме се засилили към къмпинг, на който имахме среща, но нашите хора пристигаха след два дни и моята жена се сети навреме, че няма нужда да отиваме сега и да плащаме един ден само за да спим там. А и се съмнявах, че ще пристигнем във време, в което ще ни настанят. Сарти. Смътен спомен за чешма 40.093087, 23.978272  нейде край голям паркинг 40.093641, 23.979127 , плаж, друго не ни трябва. Обърках входа, забих се в някакви тесни улички, пълни с коли и се заклещихме ни напред, ни назад, но емоцията дава крилааа, та се озовахме където трябва :) Имаше страхотни места на първа линия, но сме още новобранци в дивото в Гърция и ме достраша, та спрях малко по-навътре. Не сме от тук и сме за малко :) 

Първо утро, кафенце, миене на зъбите на онази чешма, моренце, пазар... Голям сме панаир, биташка му работа, но винаги сме си били така, та дори не забелязахме тогава :)

Срещата ни беше на къмпинг Арменистис, където сме били много пъти, но някак не ни влечеше още натам, та се отбихме да разгледаме общинския къмпинг Платаници 40.117621, 23.973216, който е точно под Портокали. Различно е, дивотия, няма много удобства, но я нама стерилността на другите къмпинги. Голямо обикаляне беше там в много сериозна жега. Не си намирам снимките... Северната част над реката е с белите скали на Портокали... Готино е. 

Арменистис. При заетост на останалите къмпинги под 50%, това нещо беше фрашкано до ушите. Колко фрашкано ли? Чакахме си мястото да се освободи, за сметка на това пък никога не сме били на толкова добро. А ето илюстрация на положението. Сградата до тези палатки е баните и тоалетните. По ей това бетонче минават хората на път към и след изтропването. Колко на зор трябва да си точно за това място, за този къмпинг, че да си платиш баси еврата и да спиш на 2 метра от кенефа! Там, под зелената тента се събираха да се хранят. С изглед към тоалетните и душовете. 

Нашето място си беше хубаво, за първи път с толкова дълбока сянка. Точно срещу селяндурите с каравани за цяло лято, които тъкмо започнаха да се разотиват. Това е едно племе, което не разбирам. Има и читави, но болшинството са леле мамо! Имам един такъв клиент, от гръцките, имам и клиент, който си позиционира караваната на Градина, което е дъното на упадъка... Хора всякакви, ние сме създадени да се движим. 

Останалото си беше море като море. За съжаление свърши.