44. Кападокия, част втора.

 39.074943, 33.412719 Tuz Gölü.

Това беше едиснтвеното място от цялото пътуване, за което знаехме предварително. Всичко останало се откриваше в движение, на място, споделено от останалите, които сме на път най-после да настигнем, че тръгнахме само ден след тях, а изоставаме с два... :)

Кафенце с David Bowie за фон и други такива сутрешни ангажименти. Големия си проверява служебните мейли, поне толкова сериозно си гледаше телефона, но мога да го похваля, че съвсем доброволно и с интерес зарязва техниката заради книги. Малкия... Негово задължение е да е малък. За ужас на майка си, за моя забава, но най-вече за брат си.

Мястото е уникално. И огромно. И солено. Ето затова тези дестинации ме привличат повече от по-голямата част от Европа. 

Още 200 километра, голяма част покрай езерото. Пазаруване на плодове и зеленчуци в Невшехир и сме там. Всичко останало е за изживяване, не много за разказване, затова основно снимки. 

Пълно е с китайци. Като хлебарките са. Заради тях и турците вече не се пазарят. Шанса за балон са малки и скъпи. Все повече от долините се заграждат и стават платени. Не е скъпо, но... Храната е евтина и вкусна. Локумът в Ürgüp не е като познатия турски локум. На мен не ми хареса. Подземните градове са клаустрофобични. Красиво е. Уникално е. Пълна лудница! Пясъчните бури са кратки, но неприятни. Маска, бъфче, шал... Общо взето това е :)

Първа спирка Göreme. Насочихме се към координатите на паркинга от един пътепис, защото това беше единственото, което знаехме за града. Другото тепърва чакаше за четене. Винаги готови  Цъ! Мястото вече няма нищо общо. Китайците са станали поне 5 милиарда и всичките са там, където отивате. Всички улици бяха фрашкани с всякакви четири и повече колесни возила. На места ширината на стандартен кемпер прави провирането невъзможно. Лесно се паркирахме де. На място, на което и височината на нормален кемпер щеше да в повечко  38.640578, 34.829005
Общо взето Кападокия се върти около Göreme, но ние го разбрахме по-късно и на този етап ние се въртяхме из Göreme. Първо за успокояване на ошашкването от мястото и първо, едновременно с първото, намиране на заветния балон. Първото не ни мина през цялото време, та до днес. Просто се изморихме и си тръгнахме от там. Балона така и не се случи. Турците вече не са турци, а живи мангали капиталисти. Подплатени от същите тези китайци. Които са много и много пълни с много пари. Да им имам комунизъма!
Göreme е прекрасно място. Всичко и навсякъде. Реалност, мистика, история, приказките на Шехерезада, анимация... Всичко слято в едно, без граница къде свършва едното и къде другото. Така е в цяла Кападокия. Само китайците... Стоят някак турнати във всичко това...

Последната снимка е от едното местенце за нощуване, над Göreme. 38.642176, 34.819172

Посоката за деня е Аванос, но ние що да не хванем пътя за Юргуп. по който се стига и до над Долината на розите, та да видим Музея на открито... Другата част от агитката отпраши на нейде, те вече са минавали от тук, ще се чакаме в Аванос...
Платените паркинги нагоре бяха пълни. На туриста не му се ходи. По-надолу огромни равни пространства за паркиране. Съвсем безплатни. Безплатна беше и обиколката ни, защото на платеното се беше изсипал целия китайски народ. Буквално. Здрави обувки и много вода. Това иска Кападокия. Не се ли потопиш сред скалите язък за разходката. За три дни износихме по едни подметки и изядохме цял плаж покрай пристъпите на вятър :)

Струва си качването най-горе. Страхотни гледки към Невшехир, а отзад към, предполагам, Долината на розите и нейде нататък, на север, на дето сме тръгнали уж...

Обратно до кемпи. Вече е напекло сериозно, а денят още не е започнал... Продължаваме.

Та караме си ние към Аванос, където имало някакъв мост, дето се клател и си зяпаме наоколо. Изведнъж някакви баси яките скали в дясно и нейде нататък. Спирачки, десен, облак прах и сме по някакъв черен път. До скалите не стигнахме, но вместо по царския път стигнахме до друго неподозирано място по трасетата на АТВтата, където предизвикахме доста суматоха и недоумяващи погледи  Не правете това вкъщи! Или по-точно с подвижното вкъщи, ако е истинско таквоз  Ние се оказахме достатъчно ненормални, за да си пасваме идеално с кастенвагенизъма 
Та се озовахме до това, което не знам кое е. Според мапса е Çavuşin 

Нейде там, на нормална улица, дошъл по нормален път, се беше курдисал кемпера на нашите хора. От които все още изоставахме. Ние тепърва нагоре, те вече свършваха с това село  Нищо, всички сме към Аванос. Рано или късно  Всъщност това наистина е село, съвсем функциониращо до преди време, но изселено заради започнали срутвания. Сега малко по малко възстановяват сгради... Хората искат да си ги ползват.

Подминава обяд, след две изтощителни разходки из камънаци утрото е толкова далече, сякаш беше преди седмица... Времето в Кападокия е разтегливо нещо, та е време да се доберем до градчето, защото си е време да хапнем... :)