24. Турция, част първа. София-Одрин-Памукале.

След цялото правене тръгнахме толкова набързо, че дори не остана време за заключалки на вратите на шкафчето, та ги подпирахме с багажа :) Как тръгваме ли? Хора, които старателно се подготвят месеци по-рано казват, че заминават някъде. В случая Турция. Ние въздишаме тежко и със завист, защото няма нито време, нито пари. Още повече, че Турция е добър вариант, защото още не сме сменяли гумите, нямаме вериги, някъде за топло сме. Между Коледа и нова година има един единствен работен ден, което прави цели десетина дни. Май и 31 е работен, ама кой ги работи такива странни дати?! Но нямаме ни време, ни пари, та въздишаме тежко и със завист... За всеки случай съм подпитал Стефко и се оказва, че той може да поеме всичките смени в бара, което прави нещата още по-тежки, защото остават само парите като пречка. Така и не се наканихме за кредитна карта, тогава би било прекалено лесно :) Последен работен ден, другите хора вече са тръгнали, сигурно са в Одрин, а аз работя...Смяната приключва, бър...