the egg bar

  Тъй като сме от, цитирам, “глупаците, простаците, нахалните, киселяците, безотговорниците”, а не от “умните и интелигентните” от елита, решихме вместо да се крием като мишоци в Гърция, или пък да се набием в някой къмпинг, пълен със същите тези умни интелектуалци, да прескочим до станалия вече любим плаж на Крапец. Пъповете ни са хвърлени на юг, ама на юг човек може да изкара 2-3 вечери в Синеморец, като да опита половината меню на Хоризонта и да попсува хипстърията на Кораба и май друго не остана. Е, ако човек е много зле може да се заблуди, че Якото Място е баси якото място, ако е още по-зле може и на Градина да се опъне... Не знам, не е в сферата на компетентността ми. Нали съм си глупак... Та преди време открихме севера. За първи път от години се почувствах като на Иракли (броя го за Юг него :)  ) Безвремие, боси крака в прахоляка по пътя, останалия свят не съществува. Само прибоя, вятъра, русалките... Разликата е, че тази година вече е по-забранено, но ние си оставаме в...

 Защо като? Ми щото не сме. Поне не съвсем. Щяхме да сме, ако тези два уикенда не бяха протекли така. Ама на, протекоха :) Та положението съвсем банално. Нелка заминава командировка  за цяла седмица . Аз работя в хахаво време, няма кой да гледа децата. Та трябва да отидат при бабите. В Сливен. А после и да си ги вземем. То на мен от хлапе живота ми така си мина, ходене при бабите, връщане от бабите, ходене при бабите... Що пък да не продължавам и с други деца... И тъй като сме дошли в Софето с две туби бензин, с толкова и трябва да си отидем. Е, две са, защото с една е скучно. Иначе по права линия и една стига... Та тръгваме си ние първата събота, ама ларж, че бърза работа нямаме. Първо малко Метро, че на следващия ден ще ми трябват разни неща за бара, напазарувахме си и ново чугунено нещо, което събира всички необходими кебапчета... Нейде в подминалия обяд подминахме и околовръстното. Малко магистрала с малко ремонти и повечко трафик, че сезона почнал...  ...и се озовахм...