the egg bar

 Петък, изхлузваме се на нейде, идеи никакви, та пак Там. Аз имам нужда просто от почивка, че тежка седмица в бара, другите май нямат претенции... Бърза смяна на акумулаторите на паркинга, че още няма парички за нов тягов и вече сме във вечерен софиянски трафик. Зареждане на Еко, едно яко меле между люлински батки от две коли, задръстило люлинско кръстовище и вече сме на не толкова любимото Метро запад. Нямаше кебапчета, но се обзаведохме с мръвка и сосовете за нея, та вече сме и на магистралата... Там някакви промени и в тъмното и типичната местна мъгла се оказа, че караме по някакъв неасфалтиран, но широк и равен път. Усетих се аз, че нещо не е наред, заден и се озовахме на по-позната локация. Сутринта ще се оглеждаме. Сутринта всичко си беше като там, та пак си легнах. Събудих се отново доста по-късно, нейде към един, както се пееше в една песня. Не, към девет беше, та към десет и половина благополучно изпълзяхме от кемпи. На почивка като на почивка    Но събуждането б...

 На Ракия магия в село Ганчовец, Дряново, сме ходили с кола, с каравана, време е с кемпер :) Децата сме си ги прибрали предната седмица, а идва прекрасен уикенд, в който нямаме кой знае какво да правим. Поне не и по-полезно, хубаво, смислено... От фестивал на ракията, традиционно придружаван от много рок енд рол. Не, че пия ракия, но не, че има значение. Ако знаете в бара какви ракийки продавам... Откъде знам ли? Ми като сипя две и чуя ООООО! на два гласа... :) Всъщност щяхме да ходим в Родопите, но затръгвахме към Дряново. Нищо, че се озовахме на басейни в съвсем друга посока. Порядъчно накисване, което за мен беше непълноценно, поради невъзможността да пия повече от една ментичка. Но пък компенсирах с тормоз върху децата, докато майка им крещеше да не гълтат от тази вода :)  Затръгвахме най-после към северна България, нали уж натам бяхме тръгнали... Няколко пъти сменяхме идеите, накрая пропусната отбивка си каза тежката дума и стигнахме до крайната цел. Което се оказа груба ...

 Отново идва време да си вземем децата, но това е в друга година, не като миналия уикенд. Всъщност в онази година направихме 25000 километра с кемпи. После дойде Пандемията С Якото Умиране И Насраните Гащи... Язък за презапасяването с анална хартия, като всички друго поеха отзад... Съвсем доброволно, дори с готовност...  Взимаме си ги на път за морето, но всичко започна от Метро, разбира се :) После малко път, дори не и половината от това, което ни очаква, но за сметка на това на магистралата скучен, извън нея есенно интересен... Края на август си е есен, и то сериозната, динамична есен. После пък става по-красива... Абе все си е хубаво, особено когато кретените си седят вкъщи и си ползват запасите от хартия и не се пречкат на гледката. Натоварихме си децата, като половината им багаж остана за Еконт и с мръсна газ се изнесохме към първата спирка, която се оказа морската гара в Бургас. Там прибрах колелетата вътре, че си нямаме комплект за каране и комплект за кемпер, та разхож...