37. Айде пак натам. Този път като състезателите :)

 Пореден уикенд в същата посока. Това Самоковско шосе ще го изтъркаме! Прекрасни хора имат годишнина от сватбата и са спретнали тържествоо на Пасарел. А малко по-нататък е Рила, на която пак ни се ходи. Или по която ни се ходи. Или върху... Все тая. Аз снимки пак нямам, този път знам и защо. Не помня де, ама се изтриха и останаха само качените в Инстаграм, който си "свалих" със скрийншот от телефона, за да мога пак да кача... 

Децата ги няма, ергенстваме си... Събота рано сутринта по обяд минаваме през голям магазин за обувки, където Нелката намира новите си любими, а аз тези, които ме мъчиха една година, та ми докараха и планетарен фасциид. Дали ще си купя отново Соломон ли? Не. Не щъ!

Тогава още всичко беше наред, партито беше върха, по-малко пийване, че сме с кемпи и продължаваме нагоре след това, много смях... Страхотно! От там се местим на паркинга до ЦПШ Мальовица, където си допихме и в леглата. Сутринта ставаме рано, чака ни бърза разходка, да го видим това Йончево езеро и онова Страшно езеро, че и нагоре... Още по-рано обаче някакво особено движение из паркинга. Коли пристигат, гласове... Отварям едно и половина очи, гледам, спортисти. Бре, тия пък кви са! Осъзнавам, че сме уцелили датата на Мальовица скай рън. И не само това, но и маршрута на състезанието... Луда работа, оказа се и полезна. Кафе, закуска, сандвичи за из път, нахлузваме новите обувки, да ги разтъпчем. Някакви си 14-5 километра и 1152 метра нагоре надолу, идеални са за това :) Малко повече, ние минахме и през Голям Купен :) Стартирахме преди всички, настигнаха ни, направихме път на бързите, доста снимки, които нямам... Послее настигнахме някои от състезателите, после други ни настигнаха... Интересно беше, по-забавно, отколкото, ако ги нямаше :) Всъщност след Страшното езеро маркировката на състезанието беше много ценен помощник в лабиринта от скали и никаква пътека. Там настигнахме и девойка състезателка, която беше сравнително добре подготвена физически, но не и психически за тази Рила. Пълзеше нагоре, изпаднала в ужас и зациклила ни напред, ни назад. Повървях с нея, вдъхвайки и кураж и спокойствие доколкото мога, а горе, на билото, казахме за ситуацията на екипа на състезанието. Още един труден за нея преход до заслон БАК с добри хора за кураж, откъдето вече я пое човек от ПСС до втора тераса, свидетел на мое падане, слава Богу без да се налага да помага :)  Уцелих безопастно място за правене на глупости, след всичките доста по-рискови :) 

После обратно в кемпи и вкъщи :)

А, да, якото беше, че минахме по зъберите, които това бях наблюдавал отдолу, откъм хайдушка поляна и преходът към Сухото езеро и не предполагах, че някъде там може да се мине :) Поляната, където спахме тогава с кемпи беше в краката ми, а аз в небето :)