42. Рупите.Пак. 10.19

 Петък, изхлузваме се на нейде, идеи никакви, та пак Там. Аз имам нужда просто от почивка, че тежка седмица в бара, другите май нямат претенции...

Бърза смяна на акумулаторите на паркинга, че още няма парички за нов тягов и вече сме във вечерен софиянски трафик. Зареждане на Еко, едно яко меле между люлински батки от две коли, задръстило люлинско кръстовище и вече сме на не толкова любимото Метро запад. Нямаше кебапчета, но се обзаведохме с мръвка и сосовете за нея, та вече сме и на магистралата...

Там някакви промени и в тъмното и типичната местна мъгла се оказа, че караме по някакъв неасфалтиран, но широк и равен път. Усетих се аз, че нещо не е наред, заден и се озовахме на по-позната локация. Сутринта ще се оглеждаме.

Сутринта всичко си беше като там, та пак си легнах.

Събудих се отново доста по-късно, нейде към един, както се пееше в една песня. Не, към девет беше, та към десет и половина благополучно изпълзяхме от кемпи. На почивка като на почивка  Но събуждането беше дълго и оранжево. Кемпи още си няма зимно оборудване и сме импровизирали нещо.

Пържени филийки, некви бири и менти, децата нещо си се занимаваха, но аз определено не мръднах на повече от 3 метра от кемпи. Няма такова мързелуване :) Докато едни се опитваха да открият остана ли нещо за анихилиране (работна машина, държи се  ), други се припичаха...

Не знам дали ще асфалтират, но новия път си плаче за скорости, вдигащи пушилка 

Примък-отмък, че ту горещо, ту студено и дойде време за следобедна дрямка. На почивка като на почивка...

Вечерта както си требе, послед децата някакво филмче на лаптопа, ние изгледахме епизода на Откраднат живот от предната вечер, после, за наказание минахме и това, което по някаква причина не бяхме гледали

Ден последен. Влакове, офце, прибиране, на паркинга до кемпи седи нещо тъжно, а аз отивам на работа... Както винаги-нищо чак толкова :)