36. Пак лежерно. Мусала и Говедарци.

 Та така. 2:15 връх Ястребец-връх Мусала с десет минути за сандвич на заслона  :) Но за това после...

Петъка, както си идваше, взе, че осъмна. Аз съм си изпросил свобода и този уикенд, защото след това ме чакат 9 смени поред в бара. По кемпера е свършена една камара работа, а именно разфасоване на някои сглобки по мебелите и събирането им отново, този път и с лепило. За разлика от истинските кемпери мебелите не държат стените, а се държат на тях. Но Дукатото е известно с прекрасната си направа, та всичко, което е свободно да мърда и да се трие в друго го прави. Със съответното дразнещо скрибуцане. Проблема е решен, кемпера е изчистен и от сряда не съм го виждал. Някакъв дъжд, който не беше в прогнозите, го хвана с отворен люк, но нямаше щетити.

Предния ден се пробвах да си купя щеки в Стената, но най-дългите там са 140 сантиметра, които може и да са достатъчни, ама нямаше особена увереност в консултиращите ме, та явно ще се ходи със скиорските щеки :) В петък съм на работа до пет, което е прекрасно време за подготовка, а именно сипването на биричка. В частност Weihenstephan. Бърз пазар в чисто новия Лидъл срещу нас и сме на паркинга. Бусчо както винаги пали и дори първата му включва, та газ към Боровец. Газ друг път. На Цариградско движението тотално спря, а аз в последния момент със 114 градусов ляв успях да се вмъкна в отбивката за Младост. От най-лява лента. Според моята жена са ме пуснали само защото тя седи от дясно и хубавеела през прозореца, според мен хората си ме пуснаха само защото и без това нямаше накъде да продължат. А и сме си големички.  Резултата бе почти същия, но с правилен подбор на посоката поне се движехме... Оказа се, че горублянци са затворили следващото кръстовище, протестирайки за нещо. Май искат да застрояват реституираните ниви не дядовците си, които някога си са били на 15 километра от града, край село Горубляне... Това реституцията в реални граници... Ама айде да не намесвам политиката, че много псуваме демократи...

Доста време след тръгването сме във вече нощен Боровец. Кой биричка, кой бързо хапване... Купихме си и олио, че все по нещо се забравя, а за следващата вечер имаме материал за омесване на кюфтенца, картофки чакат белене и рязане... Знаем си го ние Боровец, та свършихме работата в първия магазин с надпис ЛОУ ПРАЙСЕС. Само лев и нещо отгоре за бутилката. Представям си без този надпис колко щеше да струва... Отсреща в хотела се вихри парти, с цяло гърло се крещат текстовете на българския... фолклор, а ние в леглата, че утре раничко...

В ранни зори, нейде към 6:30 вече сме на крака и пием кафенце. Онези от терасата вече не се чуват, което означава, че е време за пиратки и други шумни неща. За съжаление нямаме, та ще спят гадините.

Лифта отваря в 8:30. В 8 сме там, пред нас вече се е наредила внушителна чужбинска група а съвсем след малко зад нас се заформи още по-внушителна опашка. Няма проблеми, каква конкуренция могат да бъдат :) Ние сме на лежерна разходка :)

Връх Ястребец. Тепърва всичко е пред нас, а облаците се движат точно според прогнозата за времето.

Да не стане грешка, целта не е това отпред, а онова, най-отзад :)

До хижата нищо интересно. Изядох два сандвича в движение, което пък е съвсем безинтересно и взехме, че подминахме хижата, хижите или каквото там се случва, продължавайки по вече истинския баир... Бяхме подминали и народа по пътя де, пред нас почти никой. Усещането е като да си стартирал на последна позиция на GT на Плейстейшъна и да си ги изял на половин обиколка :) Ама тогава още нямахме Плейстейшън, та това усещане го придобих сега, докато пиша. Тогава ще да е било друго.

После още по-безинтересно. Минаха няколко бегача, по чиито прасци се загледах. Питах жената дали и моите са били така преди 2-3 години, на което тя отговори не съвсем удовлетворително... Все тая, ще станат. Стига да искам и, ако можех 
В интерес на истина горе бяхме 50 метра след едните тичащи, е едни младежи със спортна визия, който бяха на път да ни настигнат бърборейки си, много рязко млъкнаха нейде край зимното въже и изостанаха :) 

Лошото е, че същата тази ми жена няколко пъти ме пита

-Милко, добре ли си? Остани тук, ако искаш, аз ще се кача и ще те взема навръщане... 

После що имало домашно насилие! Ше ми вика Милко! 

 

Бърза цигарка, видяхме как качват разни неща до горе...

...и газ обратно, заради напиращите небе отгоре и масовка отдолу. Съвсем скоро всичко ще потъне в облаците...

Като стана дума за качващите се, едни ме питат:
-Кво, не е ли хубаво горе
-Ми не. Не ни хареса, местим се на съседния връх.
Други младежи нещо пуфтят 50 метра преди върха, покрива на хижата се мярка...
-Айде, че още час, час и половина имате!
Брех, взе, че се върза единия, щеше да се спомине там горе 
Срещаме едни готини чичковци и на свой ред:
-Кво, не е ли хубаво долу, че се качвате горе?
-А, ние си работим горе. Ей го оня, дето не мяза на човек, учен е в станцията. Аз пък по тоците си бачкам от време на време...
Абе друго си е да слизаш, докато другите тепърва ще пуфтят нагоре  На всичкото отгоре се сетих да си пусна музичка и като козлета се озовахме долу на хижата на биричка. Три часа и 45 минути след тръгването от лифта. 

Бърз преход до лифта, откъдето планината вече изглеждаше съвсем неприветлива...

...а долу кемпи ни чакаше, напечен от слънцето.

Говедарци... Напълнихме вода по пътя и е време за трудната част...

Пържени филийки, палачинки с какво ли не, всички хукнаха за по кило диви ягоди, а ние хукнахме обратно.
Този път вместо старта, финалът беше в любимото (на кого ли) Метро, със сметка от точно 77 лева и 77 стотинки.