40. Крапец. 8.19

Отново идва време да си вземем децата, но това е в друга година, не като миналия уикенд. Всъщност в онази година направихме 25000 километра с кемпи. После дойде Пандемията С Якото Умиране И Насраните Гащи... Язък за презапасяването с анална хартия, като всички друго поеха отзад... Съвсем доброволно, дори с готовност...

Взимаме си ги на път за морето, но всичко започна от Метро, разбира се :)

После малко път, дори не и половината от това, което ни очаква, но за сметка на това на магистралата скучен, извън нея есенно интересен... Края на август си е есен, и то сериозната, динамична есен. После пък става по-красива... Абе все си е хубаво, особено когато кретените си седят вкъщи и си ползват запасите от хартия и не се пречкат на гледката.

Натоварихме си децата, като половината им багаж остана за Еконт и с мръсна газ се изнесохме към първата спирка, която се оказа морската гара в Бургас. Там прибрах колелетата вътре, че си нямаме комплект за каране и комплект за кемпер, та разхождаме 3-4 хилядарки на багажника.

Имаме среща с прекрасен младеж и отиваме на мероприятие в Морската градина, интересното от което сме изтървали, но не пречи и там да се видим с разни хора и да пием :)

Опашки за пиене, опашки за ядене... В Морската е пълна лудница :)

Заприбирахме се...

... а кемпи, котката и нощното пристанище ни чакаха където сме ги оставили.

Някои са гладни, ние пък си имаме още пиене... Сутринта ще съжалявам...

Сутрешности, блъскащи колички, сладолед, синя зона, ама започваща от късно и съвсем случайно навреме открих, че не съм си платил, въпреки, че съм си платил... В Бургас са по-електронни и явно по-интелигентни :) Аз се обърках :)