41. Ракия магия '19.

 На Ракия магия в село Ганчовец, Дряново, сме ходили с кола, с каравана, време е с кемпер :) Децата сме си ги прибрали предната седмица, а идва прекрасен уикенд, в който нямаме кой знае какво да правим. Поне не и по-полезно, хубаво, смислено... От фестивал на ракията, традиционно придружаван от много рок енд рол. Не, че пия ракия, но не, че има значение. Ако знаете в бара какви ракийки продавам... Откъде знам ли? Ми като сипя две и чуя ООООО! на два гласа... :)

Всъщност щяхме да ходим в Родопите, но затръгвахме към Дряново. Нищо, че се озовахме на басейни в съвсем друга посока.

Порядъчно накисване, което за мен беше непълноценно, поради невъзможността да пия повече от една ментичка. Но пък компенсирах с тормоз върху децата, докато майка им крещеше да не гълтат от тази вода :) 

Затръгвахме най-после към северна България, нали уж натам бяхме тръгнали... Няколко пъти сменяхме идеите, накрая пропусната отбивка си каза тежката дума и стигнахме до крайната цел. Което се оказа груба грешка с кофти озвучител и фактът, че не всеки, който може да държи китара, трябва да се качва на сцена. Хубаво бяхме тръгнали към Беклемето за една нощувка, защо пролпуснахме...

Нищо, имаше и читав рочец, погледхме и тенис... Само първия сет, след който стана ясно, че няма защо да викаме Мачкай Гришо! :) 

След дълго спане до много късно се отдадохме на селската идилия...

Брулихме орехи, дежата не знаеха какво е това, покафеняха ни ръцете... :) 

Зяпахме ЖП спирка, ЖП прелез и влака, който вървеше със тях.

И как без сладолед!

Вечерта на тази маса ще е малка лудница, но сега всички спят, кротко пият или още не са пристигнали.

хапване, решихме и ние да подремнем на фона на саундчека, поизморени от селския живот.. После се надигнахме, готови за подвизи :)

Детето не хареса моя зелен бъркоч, за разлика от биричката на мама. Отиде си безвъзратно хипарията... :(

Народа вече се беше посъбрал, гледайки хората на ганчовските снахи и правейки все по-дълги опашки пред манджата и пиенето.

Аз получих прозрение, че мъжката чантичка през рамото е диагноза и, че ако нечие куче ти нападне кебапчето не трябвало да го сритваш... Сърди се малоумника, зачислен да го разхожда и да му чисти аканото. Като стана дума за акано, постоянно някой се правеше на баровец, лапнал запалено лайно, пардон, пура, което беше леко странно за това мероприятие. Другото ми недоумение, защо хората държат да живеят на паркинг, спейки до смрадливия ауспух на трошляка си и заемайки места за други палатки, си остана недоумение. 

Нашето си седеше идея по-долу, готово да осигури тоалетна и студено пиене :)

Студено пиене има и в ктъчмата, както и на сергията горе, пред сцената. Кой как се уреди :)

После не остана много за споделяне. Чак до 4 сутринта. Мисля, че нейде към четири и половина търсих инструменти и оправях масата на печката, че се разхлабил болта и стана студено. Точно в този момент се оказахме и с напишкано дете и нямам никаква идея как се оправих с двете, при положение, че едва се сдържах и да не повърна... Докато жената, чиято споделена отговорност беше поне напишканото се правеше на заспала, а знаех, че е будна и също едва се сдържа да не повърне... :) Не казвайте на социалните! :) Накзах я да кара на връщане, тя пък като на състезание, не падна под 140... Горкия кемпи!