39. Уикендско. 9-11.4.21

Децата пак са при бабите, отново идва време да си ги приберем... Понякога имам чувството, че всичко се върти около прибиране на децата. Особено след като този блог ме въща назад във времето.

Това е съвсем прясно, от миналия уикенд, когато в събота барът беше затворен. Ако някой въобще е разбрал. След като цели две седмици всички имаха възможност да пият тук, а в петък последните си тръгнаха в осем без десет, някак хич не се и сетих да ми пука дали ще има разочаровани за съботата. Някои биха казали, че багам от парите, но след като две седмици плувах в тях, още един ден щеше да ми дойде в повече. Сега барчетата вече официално работят, но както е тръгнало и този уикенд ще бъде отсвирен. Няма за кого и за какво да му се мъча. Явно. Както и да е, тръгнаха си хората в петък, аз си чакам жената да дойде да ме вземе, запълвайки времето с разглобяване на speakeasy бара, към който никой не прояви интерес. Жалка история, която приключи. Когато на хората им се иска, но нямат желание, няма какво да се направи за тях. Та тъкмо се гласим да заключваме и пристигнаха младеж и девойка. Които не върнах не заради парите, а защото бяха от малкото, решили все пак да са тук. Пихме по едно до към десет и вече сме на магистралата. Опс, забравих да оставя бележка, че няма да работя. Въййй! Тук някъде стърчи един пръст, а гумите газят асфалта. Новата магистрала за бала пари преди Чирпан друса. На една седмица е, нова основа, нов асфалт, маркировка, мантинели... И друса.  Това е положението.

Нейде към два след полунощ, два Ред Була и много кафета се паркирахме за пореден път под пушката на Хаджи Димитър и умряхме в леглото. Аз не съвсем заради гореизредените, които хващат когато вече не ми трябват, но и заради мислата за чисто новия LiFePO4 акумулатор под седалката. Кво ли го мислих, просто работи и просто има тоци.

Сутринта кафенце и отиваме да си съберем багажите, да се видим с когото се видим и отиваме да си намерим място за разплуване. 

Опс, първо пазар, че хладилника е празен :) Топка. Нямаме в кемпера откакто... всъщност последно имахме в караваната и батки и джукести кифли, прибиращи си караваната за 20 бона от Градина ни я откраднаха. Топката за 3 лева. Толкова за виреещите на Градина. Ако пълното с лайна море залее цялото място би се получил прекрасен елемент от най-новата ни история. Ако може посред лято, с пребиваващите там.

Язовир Жребчево. Потопената църква отново е потопена, наоколо гъмжи от каравани, палатки, жипки и прекрасните поляни са гъсто насипани с лайна от животните от околните ферми и отпадъци. 42.634740, 25.886680

20 километра обратно и се настаняваме на празно по някакво чудо местенце, близо до стената на язовира. Това, което гледахме на картата отново е остров, та не стигнахме до края. 42.593483, 25.943206

Волейболче, ритнитопковщини, пиене...

После сбърхах да открия, че топката е за Уотър волейбол и тя взе, че отплува...

След неуспешна спасителна мисия се озовахме в положение замърсители на язовирите...

Не ни остана друго, освен да изпаднем в покаяние. И така цял следобед, че и вечер...

Рано сабахлян в ранни зори си легнах пак, а по-късно станахме наистина, със всички недоспали, недосъбудени, гладни, кафета, пържени филийки и други такива и не съвсем...

На връщане имаше спортисти, снежен Ботев, водопади и счупен бус, който се върна в сервиза за продължаване на борбата е безмилостно жестока, дано не е скъпа.